Коя е най-голяматa ви творческа гордост? Или нещото, с което сте станали най-популярен?
Гордост в момента е албумът с илюстрации към книги на Кинг, който излезе от Изток-Запад. Първо, защото е колекционерско издание, само 500 бройки, и второ – защото не съм виждал толкова качествен албум от българско издателство, много красив стана! А иначе преди десетина години разбрах, че има страшно много хора, които са харесали кориците ми за Стивън Кинг, и се оказа, че са ми фенове. Изобщо не съм го очаквал. По същия начин това, което ме кара да се гордея, въпреки че не съм го осъзнавал в началото, е списание Дъга. Ето, вече 30 години са минали, списанието не съществува, обаче феновете му са хиляди. Чак сега си давам сметка, че на времето сме правили нещо, което е било уникално за страната. Може би трябва да се гордея и с книгите-игри. Те също, макар и за малък период от време, бяха нещо страшно интересно. После компютърните игри – за 10 години – 10 игри, 10 заглавия – това си е страшно постижение.

Трябва ли да ви хареса литературното произведение, за да се съгласите да го илюстирате?
За предпочитане е. Случвало ми се е понякога да правя корица или илюстрация за книга, която не ми е на сърце. Преди да започна каквато и да било работа по дадено заглавие, обичам да го прочета, да го обмисля и така да извадя есенцията от него като илюстрация или корица.

Намирате ли баланса между страшното и забавното? Комиксите, книгите‑игри – те са основно забавни, докато книгите на Стивън Кинг се приемат по противоположен начин.
Никога не съм се впрягал в някакви категории и ми е еднакво интересно и разнообразно да правя илюстрация към Стивън Кинг, а в същия момент да работя и детска книжка със зайчета и меченца. Нямам никакво притеснение или спънка – обичам различните жанрове.

Коя ви е любимата корица на Стивън Кинг?
Винаги ми е много трудно да кажа коя ми е точно любимата. Най-вече защото отговорът се различава от любимите корици на феновете. В момента от тези, които са представени в албума и изложбата, най-много харесвам един постер към разказ на Стивън Кинг По едно за из път – малко момиченце през зимата, много тъжна картинка.

Сънувате ли кошмари?
Всеки сънува кошмари, но моите по никакъв начин не са свързани със Стивън Кинг. Той никога не ме е плашил, не го приемам като писател на ужасите или с клишето, което са му лепнали – Кралят на ужаса. Кинг е перфектен разказвач, сладкодумен, пише приказки за възрастни. По същия начин можем да кажем, че Шарл Перо или Братя Грим пишат приказки на ужасите – в Червената шапчица или Хензел и Гретел има неща, по-страшни от доста от темите на Кинг.

А бъдещи картини сънувате ли?
Чел съм, че някои хора сънуват разни такива неща и после стават и веднага ги рисуват, но на мен не ми се е случвало. Понякога преди да си легна си казвам: “Сега ако може картината да ми се появи насън, че после да ми е лесно…” Но не, досега нищо, което съм сънувал, не се е проявявало като вдъхновение.

Помните ли първите си картини, които вече могат да се нарекат произведение, а не детска рисунка?
Трудно ми е. Като дете много обичах комиксите и по това време беше излязъл един филм за Поразяващата ръка и Винету. Гледах го и като се прибрах вкъщи, си направих скицник с комикс по филма. Това си спомням като нещо, което за пръв път съм рисувал целенасочено, като продукт. Ама продукт за приятели.

Паралелно с Вдъхновен от Стивън Кинг направихте и друга изложба – 61 портрета +, където има дигитални образи на различни музиканти, писатели, учени, художници. Как ги избрахте?
Това са хора, които аз смятам, че са ми помогнали да се формирам като личност, и за благодарност направих портретите. Оформи се хубава колекция, която за съжаление не е пълна – това е само една част от хората. Портретите са пречупени през моя поглед и това как аз ги възприемам. Общо взето имат прилика, но има тук-таме по някоя закачка от моя страна – приятелска, добронамерена.

Личната ви рецепта за щастие каква е, кога се чувствате най-добре?
Най-добре се чувствам, когато сядам да рисувам с някаква идея и когато тя се осъществи на 75-80%. Обикновено съм доста критичен към себе си, много рядко си харесвам нещата. А най-любимото ми нещо е пътуването, с това най-много ми се занимава. Много обичам да пътувам навсякъде по света.

В България къде обичате да се връщате?
Има много красиви места тук, даже много, много красиви, но за съжаление градовете ни се разпадат. Не ми харесва, че не се поддържат – нито пътищата, нито сградите. Всичко е тръгнало към София, това също не е добре. Иначе по Южното Черноморие имам любими места, където все още ходя. В Родопите също.

Но мястото, където най-много си почивам и където винаги искам да отида, е Венеция. Място за вдъхновение. Люлката на културата.