Доста сме заети със записи, но намираме и време за друго. Точно се върнахме от един голям фест – Bestival на английския остров Уайт. Предстоят ни и няколко концерта във Франция, както и този в София, разбира се.
Радваме се да чуем, че скоро ще има нов албум!
Да, доста се позабавихме с него… След излизането на Pot of Gold направихме три последователни турнета, което отне възможността да се съсредоточа и да пиша нови песни. Но пък сега всичко се получава точно както бих искала, така че нямам нищо против забавянето. До момента сме записали осем парчета, пет от които ще изсвирим специално за вас в София. След последните концерти за годината ще се върна в студиото. Всъщност работя и над общ албум с Quantic – той ще излезе преди моя, още през март 2012. Наложи ви се да почакате четири години, но пък сега получавате двойна доза от мен, хаха.
Мислила ли си вече за заглавие на албума си?
Ами, не. Колаборацията ми с Quantic се казва Look Around the Corner, но бих искала да дам име на моя албум чак след като запиша песните за него и всичко останало е готово.
Важно ли е как ще го озаглавиш?
Разбира се, защото това е първото нещо, което хората научават за него още преди да чуят музиката. Има значение как го озаглавяваш, за да може кратко и ясно да предадеш общото настроение на песните. Често заглавието се оказва много трудно нещо и отнема време и купища идеи.
За какво става дума в новите ти парчета?
Докато ги композирах и записвах, около мен беше пълна лудница… И вероятно затова в тях става дума за това да си починеш от всичко, да запазиш психическото си здраве, хаха. Този път няма много любовни парчета.
А какъв е саундът?
Постарахме се да е по-електронен и да има наслоени синтезатори. Голямо влияние върху композирането и продуцирането има TM Juke.
Предишните ти албуми бяха посрещнати изключително добре – това прави ли записите на нов материал по-трудни?
По-скоро става по-трудно, защото колкото повече остаряваш, толкова по-критичен ставаш към собствената си музика. Докато си млад, нещата се случват по-свободно и по-бързо, но пък после се научаваш да ги изпипваш – това е естествен процес.
Често музикалните журналисти казват, че ти така и не си получила полагащата ти се слава. Смяташ ли, че е така?
Да, предполагам, че донякъде се чувствам недооценена, защото още не съм част от мейнстрийма. Обаче в ъндърграунд средите срещам много отдадени фенове, там действат и хората, чиято музика предпочитам – като Quantic и TM Juke. А за мен е по-важно да мога да правя моята музика с хора, които уважавам и обичам, а не толкова дали съм богата и световноизвестна.
Работила си с доста английски музиканти. Кой от тях ти е направил най-силно впечатление?
Встрани от обичайния приятелски кръг, с който свиря, най-вълнуваща беше работата ми с Дейвид Бърн. Защото няма как да не се вълнуваш, когато срещнеш един от детските си герои, а той се оказва толкова впечатляващ и приятен човек.
А с кои музиканти си мечтаеш да работиш?
Джак Уайт – той има страхотен подход към композирането и продуцирането на музиката. Няма да е лошо и ако мога да изпея нещо заедно със Cee Lo Green.
Като спомена Джак Уайт, чували сме те да правиш много добър кавър на Seven Nation Army на The White Stripes. Обичаш ли да пееш интерпретации на чужди парчета?
О, да. Има много песни, които са ми направили силно впечатление, които обичам да пея и бих искала да ги направя по мой начин. В последните няколко години доста често свирим Seven Nation Army и Crazy на Gnarles Barkley, така че няма да е лошо скоро да ги сменим с други. Например Controversy на Prince или дори някое от суперпопулярните в момента поп парчета – това звучи забавно. Кой знае – може би сме ви подготвили изненада за София.
Непременно сподели какво ще свирите тук на 1 октомври!
Както казах, ще има няколко нови парчета, доста песни от Pot of Gold, както и някой друг кавър, но изобщо не искам да издавам с точност. Пристигаме с цялата група и сме сигурни, че ще е чудесно, защото помня, че и вие сте прекрасна публика.
Алис Ръсел е в Sofia Live Club, 1 октомври, 23:00,
30лв от eventim.bg, 40лв на място
