За тях Стефан казва: "Те са реакции. Спрямо очарования и приятелства, гледки и случки, влюбвания, възхищение и вслушвания. Те са ръкопляскане и благодарност. Но те са и разочарования. Тъга заради детски домове, лагери за бежанци, убийства, самоубийства, протести, погребения. Поезията е инстинкт за неприспобимост, битка за дъх. Спрямо мъглата, която поглъща всичко. Убеден съм, че свободата не е прасе. И спрямо всичко токсично, което те кара да излезеш извън кожата си. Извън зоната си на комфорт. Агресия, расизъм, неадекватна политика, сексизъм, малодушие, лежерен конформизъм, мърлящина, нагло незнание, бездействие, безотговорност, четворни стандарти. Неща, които неизбежно приемаш навътре. Писането ми помага да не съм удавник. Надявам се да помага и на някой друг. Навътре е копнеж за дълбочина. За споделено мълчание."

Мълчаливо споделяме.
Книгата може да се намери в Български книжици в градинката на Кристал и в книжарница Нисим на бул. Васил Левски 59.