Ирина: Има много по-страшни неща, до които води прекаляването с алкохола, но да видим поразиите, които прави в общуването между мъжете и жените. Със сигурност имаш смешна случка, в която някой на бара те заговаря, залитайки…
Анна: Докато учех във Финландия, една вечер отиваме с приятелки на бар, а срещу нас седят групичка момчета. Личи си, че искат да си общуваме, но абсолютно нищо не се случва цяла вечер. Чак накрая един от тях дойде да се запознае с мен, обаче дори името си не можеше да каже, беше страшно пиян. Питах го директно: "Защо не дойде по-рано, когато можехме да си поговорим, сега вече какъв е смисълът?", а той откровено ми призна: "Ти си хубаво момиче, трябваше да изпия едно, за да добия смелост. После трябваше да измисля с какво да те заговоря и си поръчах още едно, и още едно… и вече наистина съм много пиян". Неясно защо понякога мъжете разчитат на алкохола да ги направи по-смели. Едно питие помага да се отпуснеш, обаче оттам нататък може само да ти изиграе лоша шега.
Ирина: Излиза, че колкото по-привлекателна е една жена, толкова повече питиета трябват за кураж да я приближиш – а това, уви, е последното нещо, което на нея би й харесало.
Анна: Ако се поставя в обувките на мъжа, когато видя една жена, която има маниери, поведение, личи си, че е умна, със сигурност ще бъда притеснен. Но е напълно ясно, че на нея не може да й влезеш като Джони Браво с "Hey, sexy mama! Wanna spend the night with me?". Или както казваше Джоуи от Приятели – "Hi… How are you…". Това не работи.
Ирина: Добре, но ако нашият Джони Браво иначе изглежда готин мъж, би ли му дала шанс, или гафът с градусите тотално го срива?
Анна: Със сигурност в един мъж ме впечатляват на първо място интелектът и чувството за хумор. Да, готино е да има шест плочки на корема, да е неустоимо красив, с бяла усмивка и поддържани хубави ръце, но най-добрият афродизиак за мен е интелектът. Трябва да мога да си говоря с него, да има какво да ми каже. Дори не е нужно флиртът да е със сексуален подтекст – пък и за добрия dirty talk също трябва да имаш достатъчно акъл в главата. Ако дойде някакъв човек, който не може да ти каже две думи и ти фъфли в ухото, това по никакъв начин не е привлекателно, дори той да изглежда изключително. Трябва да усетя, че има нещо повече, което е подплътено с красив ум, за да дам шанс да си говорим.
Ирина: Да обърнем полюсите – имаш ли приятен случай с мъж, който те е заговорил в бар?
Анна: Преди време бях поканена от приятели в бар, който изобщо не беше моето място, и както си скучаех и се чудех какво правя там, изведнъж сякаш тълпата се разцепи на две, като във филм, и видях един мъж отсреща. Погледите ни се срещнаха и беше като електричество, като магнит – не се шегувам. Той дойде при мен и цяла вечер си говорихме, оказа се супер интересен човек. Понеже не живееше в България, следващия път, когато си дойде, ме покани на вечеря. Изобщо нямаше "ето ти два шота", намигване… Мисля си, че това е проблемът – сякаш ни липва интелигентният флирт, в който да ти е удоволствие да участваш.
Ирина: А как реагираш, когато някой те почерпи с питие? Това секси ли е или вече стана ретро?
Анна: Всичко е въпрос на ситуация и на подход. Едно е някой да те почерпи по някакъв готин начин, след това да дойде да се запознаете и да проведете един интересен разговор. Съвсем друго е компанията момчета отсреща да ти поръчат нещо, защото са се хванали на бас дали ще разбереш кой е виновникът. Честно казано, отдавна не би ме впечатлило да ме почерпят с питие, достатъчно голяма съм да си поръчвам сама. Но пък това може да е много закачлив и умел инструмент в правилните ръце. Представи си някой изкусен Джеймс Бонд, който след това дойде и те заговори…
Ирина: Опасявам се, че Джеймс Бонд никога няма да почерпи една жена с питие!
Анна: Да, той просто те сразява с поглед, след което вади друг инструмент, например писалка, с която ти светва и ти си омагьосана…
Ирина: Знам, че пътуваш често, разкажи ми какво забелязваш по баровете в другите страни?
Анна: В южните държави ми се е случвало да флиртуват с мен, дори когато съм с мъжа си! Но това е нормално, просто е част от културата им. В Скандинавия е съвсем различно – там жените са доста еманципирани и рядко може да получиш питие от мистериозния господин в края на бара. Между другото, точно в Стокхолм миналата година обмислях идеята да изляза сама – нещо, което никога не съм правила. На рожденния си ден бях там в командировка, още навлизах в компанията и нямаше дори кого да поканя на вечеря. Може да ти прозвучи скучно, но накрая си останах в хотела и цяла вечер говорих с приятелите си, които искаха да ме поздравят. Тогава все пак сериозно си зададох въпроса дали е ок да отида сама на бар, да си поръчам питие и просто да си седя. Май предпочитам да чета книга, вместо това, но бих го направила някой път като социален експеримент.
Ирина: Книга вкъщи е супер, но когато си навън кои са важните елементи да си прекараш страхотно?
Анна: Винаги най-важни са хората, с които съм. Ако съм с компания, в която се чувствам безкрайно комфортно, тогава мястото не е от голямо значение, макар че по принцип не обичам да попадам в заведения с кисели физиономии. Когато съм на парти, готината музика е всичко – мога да танцувам цяла нощ дори само на минерална вода, защото тази емоция ми е абсолютно достатъчна. Колкото и клиширано да звучи, алкохолът е социален лубрикант, но не бива да "смазваш частите" прекалено много, защото тогава нещата излизат извън контрол.
Ирина: Познавам доста хора, които тук ще кажат, че да изгубиш контрол и дори да не си спомняш какво си правил снощи, е жестоко. Аз мисля, че е жалко – ти?
Анна: Ако нямаш спомен как си прекарал една вечер, какво значение има как си я прекарал?! Аз искам да помня. Не обичам да губя почва под краката си – да, обожавам да летя, да се чувствам в безтегловност, но това не е свързано с алкохола. Когато общувам с хора и съм сред хора ми е важно да знам коя съм, къде съм и какво правя. Ценя изживяването си и искам да се забавлявам пълноценно.
Снимки: Яна Лозева
