Ако финалите с 22-ма и кожена топка още ви държат влага, може би е добра идея да смените терена. Ето предложение: зала София в Борисовата градина, където от 22 до 28 юли тече Световното първенство по футбег. Ако хек ви говори повече, то още не е всичко – историята зад спорта е дълга и интересна, така че започваме играта с нея.
Джон Сталбергер е момче с травма на коляното, когато отива на почивка в Орегон през 1972. Там среща Майк Маршал и необичайното му хоби – да рита малко топче, пълно с бобови зърна, което се опитва да не изпуска на земята. Скоро двамата започват да си го подават с часове, а това се оказва велика рехабилитация за крака на Джон. "Hey, let’s go hack the sack!", викали се често един друг на терена, откъдето идва и името на играта на английски: hacky sack. Преди тази история обаче същото занимание е популярно в Азия като джианзи, а разликата е само една: вместо топче, там си подават перце като за федербал.
През океана около 1998 първа тук доплува американската версия, която наричаме хек и се развива успоредно с уличната култура в парковете. Идеята е проста: всеки е поканен в кръга, а най-важно е топчето (пълно с ориз, леща или пластмасови сачми) да срещне крака ви и да не се изхлузва от него, преди да потегли към друг. Който задобрее на това ниво, обикновено минава на следващото: трикове. Различни комбинации плюс музика по избор са ядрото в дисциплината свободен стил (фрийстайл), която е и границата между уличния и професионалния спорт. Още една крачка напред са турнирите на мрежа, висока около 1.50м, на игрище, подобно на това за бадминтон. От двете ѝ страни има по един състезател или отбор от двама (мъже, жени и смесени двойки), играе се само с крака от коляното надолу, а целта е хекът да не пада в полето ви, докато се опитвате да го вкарате в отсрещното.
В София на терена ще видим и един от най-големите в спорта – Кен Шулц, който за първи път чува за футбег по телевизията в края на 70-те, а на 16 вече е разбил световния рекорд по най-дълго задържане на топчето без да падне с 13 901 удара от крак на крак. За близо 40 години той не пропуска шанс да играе, а сега идва тук, за да се състезава в един отбор със сина си. В залата ще влязат и двамата световни шампиони при мъжете и жените – Карим Даук от Швейцария и Лена Млакар от Словения. "Хубавото на футбега е, че не ви трябва нищо повече от топче, което можете да направите сами, и хубави маратонки", разказва тя в интервю и споделя най-голямото си притеснение – че ако не предаде знанията си на следващите поколения, спортът ще изчезне, защото в Словения няма асоциация, която да го подкрепя. Положението при алтернативните дисциплини не е по-добро и в България, но от наше име също се печелят титли – като тези на Пламена Иванова и Теодора Ангелова, които през 2017 са втори при жените на Европейското първенство, или на Радослав Русев, четвърти при двойките. Можем да викаме за него и от публиката на Световното, а не е късно и да направим скок напред и да слезем на терена – кой знае дали този спорт не е нашият.
Световното първенство по футбег е от 22 до 28 юли в зала София (тенис кортовете в близост до Парк-хотел Москва), програмата е на footbagworlds2018.com/schedule/
Демонстрации ще има и на сцената в Борисова градина на 26 и 27 юли след 16:00
Всички събития са с вход свободен