Не си прави сметка без твореца | Социално проучване за творческия труд

Фондация Акт Култура провежда независимо проучване, насочено към условията на труд в сферата на визуалните изкуства в България. Инициативата има за цел да събере реални данни за професионалната среда, в която работят артисти и културни дейци, и да даде по-ясна картина на сектора.

Творческите професии, които изследва, включват различни професионални дейности, които произвеждат художествено или културно съдържание и резултати – традиционни изящни изкуства; приложни визуални изкуства, съвременни и интердисциплинарни форми, както и по-фасилитаторски роли. Чрез него фондацията се стреми да чуе гласа на визуалните артисти в страната и да разбере по-добре реалните условия, в които те работят. Участието на всеки артист, независимо от етапа, на който се намира в кариерата си, е от значение за изграждането на по-представителна картина за творческия труд.

Събраните данни ще бъдат анализирани и публикувани в доклад, разглеждащ основните модели и структурни проблеми, с които се сблъскват артистите в България. Докладът ще послужи като основа за бъдещи инициативи, насочени към изграждането на устойчива и прозрачна културна среда.

Защо условията на труд за артистите са толкова неясни?

Има един мит за артистичната кариера, за твореца бохем, който неспирно създава изкуство във вихъра на вдъхновението, музата или други такива абстрактни понятия. Това митологизиране всъщност създава неясни очаквания за професията, издига едни бариери, които са трудни за преодоляване.

Освен това темата за доходите в изкуството е почти тема табу. Разговорите за пари просто се възприемат като нещо материалистично, сякаш когато намесим въпроса за заплащането, изкуството губи стойността си. Но остава чуденето при какви условия живеят и работят хората, от които очакваме да създават „голямото“ изкуство; които следва да бъдат културни дейци и будители в най-класическия смисъл?

И един от най-важните фактори – в България чистите статистически данни за визуалното изкуство липсват. Обикновено се събират в по-широки категории или пък влизат в статистиките за културните институции. Данните за самите условия на труд не се разглеждат като самостоятелна тема, а все пак трябва да имаме предвид, че всяко направление има специфичен трудов режим. Има разлика например между работата на един реставратор и тази на един графичен дизайнер. В много творчески направления, като сценография, мода, или живопис, си съществуват негласните правила. Хората, които вече работят в сектора са наясно с тях, но принципът е „който знае, знае“. А когато тепърва навлизаш в сектора изобщо не ти е ясно какви са професионалните стандарти. Нямаш стъпки, които да следваш, и разчиташ, че някой ще те хареса или ще имаш познат на познат, който да ти каже как стоят нещата.

Защо тази тема трябва да е важна за самите артисти?

Социологът и културолог Angela McRobbie разглежда творческият труд, или “the creative economy”. В изследванията си показва, че начинът, по който самите артисти възприемат своя труд директно повлиява професионалните стандарти и трудовите режими в сектора, което ми се стори много интересно. Например, когато творчеството се възприема основно като „призвание“, икономическите условия на труда по-лесно остават на заден план.

И когато говорим за промяна и искаме културата тук да се развива така, както на други места по света, трябва да сме наясно, че липсата на данни не позволява разбирането на реалните предизвикателства пред артистите в дълбочина. Когато разполагаме с изживяния личен опит на артистите в България, много по-лесно можем да говорим и за решенията. Първо трябва да има информиран разговор за сектора и за факторите, които оформят средата, а след това ще дойде и решението.

Как се появи инициативата и какво следва?

Защо изкуството не се разглежда като труд, който заслужава ясно дефинирано възнаграждение? Защо често се третира сякаш е само хоби или призвание? Защо създаването на изкуство е извън пирамидата на Маслоу, докато не започнеш да получаваш заплащане за него? Очевидно и ние самите имаме някакво участие в митологемите около творческия труд. От тези въпроси постепенно се появява и идеята за анкета, която да събира различните гледни точки на българските артисти и тяхната реалност.

Това, което следва е тези данни да бъдат обобщени в аналитичен доклад, който ще бъде публично достъпен и свободен за разпространение. В по-смелите мечти на фондацията някой ден биха искали да разработят инициатива, подобна на тази на W.A.G.E., която да насърчава прозрачност в културния сектор, чрез програма за сертифициране на институции и организации, създаващи честни условия за работата на артистите.

Анкетата е анонимна и попълването ѝ отнема около 10–15 минути. Срокът за попълване е удължен до 17 април 2026 г. и можете да я намерите ТУК.