Недоволният читател. Под въпрос ли е литературната критика?
Изводите от проучването Недоволният читател за литературната критика не могат да бъдат определени като положителни или оптимистични. – Елица Делииванова
Една година след старта си, проектът Недоволният читател: критици и писатели, ръководен от д-р Веселина Василева от Нов български университет и подкрепен от програма Критика на Национален фонд Култура, представя своите открития. Те разкриват тревожна картина за състоянието на литературната критика в България и поставят въпроси за бъдещето ѝ.
Затвореният кръг на критическата общност
Писането на рецензии и критически отзиви за нови български книги често остава в рамките на малка критическа общност, функционираща по-скоро като клуб на взаимно одобрение. Книгите, които не попаднат в полезрението на този кръг в рамките на първата година след издаването си, рискуват да бъдат забравени. Тази година е ключова за възможността дадена книга да бъде номинирана или наградена в литературни конкурси.
Проектът констатира, че заглавията, които не получават внимание в този период, рядко успяват да се върнат в читателския фокус, дори чрез награди. Нерядко критическата общност съзнателно игнорира определени книги, които не отговарят на текущите ѝ интереси или предпочитания.
Липса на критически дебат
Критиката в България все повече отсъства, което води до приемане на новите книги без задълбочено разглеждане, подчертава д-р Веселина Василева. Книгите често се оценяват единствено на базата на субективното мнение на журито в конкурсите, без предварителна критическа оценка.
В съвременния дискурс за българска литература се наблюдава тенденция към пренебрегване на анализа на самите произведения.
Често книгите се обсъждат в контекста на световноизвестни имена или сравнения, които изместват фокуса от текста към личните предпочитания на критиците. – В. Василева.
Психоанализ на критика и мълчание
Психоаналитикът и писател д-р Албена Стамболова, която също участва в проекта, подчертава, че в днешната критика се избягват както възхвалата, така и откритата негативност. Прекомерното изравняване, заедно с липсата на категоричност, подкопава магията на творческия акт. Това мълчание често убива интереса към книгите, преди те да стигнат до своята публика. – А. Стамболова.
Липсата на цялостни критически изследвания за живи и мъртви писатели допълнително затруднява литературния диалог.
Литература без критика: социални последствия
Проектът Недоволният читател разглежда и социалните последствия от липсата на критика. Според екипа, това създава среда, в която читателите често приемат нови произведения на сляпо. Издателствата поемат ролята на основни двигатели на литературния процес, а авторите на художествена литература все по-често сами търсят начин да запълнят вакуума на оперативната критика.
Литературна критика в международен контекст
Част от дейността на проекта е посветена на сравнителни анализи с литературната критика в други страни като Украйна, Гърция, Унгария и Чехия. Участници като проф. Александър Кьосев, Екатерина Михайлова и Евгений Дайнов също се включиха в популяризирането на критически изследвания. Те четоха откъси от книги, изследващи ролята на критиката, като Караниците около четенето на Кьосев и През това време на Инна Пелева.
Въпреки известния напредък и сътрудничеството с издателства, Недоволният читател се сблъсква с мълчание от страна на утвърдените критици. Единствено авторите на художествена литература реагираха активно, подчертавайки спешната нужда от обновяване на критическата практика.
