Непознатият в кухнята

От вратата да ти връчат престилка, за да помогнеш в кухнята, е очакван сюжет, ако си на гости на баба. За Дерия Озювали от Истанбул това посрещане обаче е ежедневие, което над 50 хиляди души следят с нарастващ апетит онлайн. По скайп линията до нас сега долита историята как и защо обикаля Европа, за да вечеря с непознати, преди на 20 март да го видим над тиганите в готварската му работилница за Мулти Култи в София.Пътят му дотук е шарен. Години наред Дерия върти туристически агенции и организира събития, преди да влезе в нощния живот на Истанбул като служител, за да стане после и собственик на клуб. Когато турските алкохолни регулации започват да давят бизнеса му, идва следващият завой: с приятели прави ферма за отглеждане на животни и зеленчуци. "Ако дотогава си лягах в 6 сутринта, изведнъж вече ставах в толкова и макар фермата да не беше най-успешният ми ход, се отрази добре на душата ми". Някъде по това трасе има и период на нищоправене, в който успокоява топката и най-сетне, на 32, разбира къде му е сърцето: в пътуванията и готвенето, които от 2014 комбинира в проекта FoodieBackpacker.Това е и името на Дерия във фейсбук, където да следите кога местоположенията ви ще съвпаднат, за да го викнете вкъщи да приготви разточителна вечеря за вас и приятели, която да подправи с околосветските си истории, докато хапвате заедно. "Клубът, който държах, имаше и ресторантска част – там за пръв път усетих любопитство към храната", започва разказът как кулинарията се намества в живота му. "Преди това готвех само лесни неща: пюре, салата, месо на грил, но като ми се отвори повече свободно време, започнах да търся интересни рецепти в YouTube. Щом нещо ме развълнува, се изстрелвах за продукти и го пробвах веднага, а с времето започнах и редовно да викам приятели на вечеря вкъщи."Предприемчивостта му само се храни от това и скоро Дерия мисли за собствен ресторант. "Представях си го малък, където да готвя различни неща всеки ден, според това какво на мен ми се яде. Исках да е в Загреб – приятелката ми беше хърватка и имах контакти там, но се оказа, че в ЕС не можеш току-така да работиш в кухня, затова записах кулинарен курс." Ресторантът така и не се случва, но междувременно той открива Eatwith – нещо като Airbnb, само че не отдаваш дома си като квартира, а приемаш непознати на масата си и им готвиш срещу заплащане. Единственият проблем? Не иска да остане закотвен в Истанбул. Затова започва да гостува в кухните на други Eatwith хора из Европа, после пък наема квартири в чужди страни, за да прави частни вечери, а накрая се сеща за идеалния вариант. "Няколко седмици преди да тръгна на път обявявам в интернет към кои градове отивам, хората ме резервират за определена дата, пристигам, пазарувам, чукам на вратата им и започвам да готвя. После хапваме заедно, а ако искат, могат да ме подслонят за нощта."5 години и 220 вечери по-късно идеята работи като добре смазана машина. Кръстосвал е Европа толкова пъти, че не само се усеща у дома навсякъде, ами знае къде са най-добрите зеленчуци и има любим месар във всеки град – от Осло, Берлин и Виена до Белград, София и Букурещ (където го хващаме в момента). "Сега пазаруването е лесно, но в началото ме мъчеше най-много. Събрах адски ценна информация, която не може да прочетеш никъде, така че ако някой реши да прави нещо подобно, с радост ще му издам маркетинг триковете си, но не и откъде се снабдявам с продукти." Дори като готви само за себе си, спазва този висок стандарт – няма да го хванете да купува готов сос за спагети, колкото и да е уморен. Има си и детайли, по които познава добрите места за ядене в чужд град: кратко меню без снимки ("ако готвиш хубаво, няма да разчиташ на картинките") и с ясна посока ("не може да правиш еднакво добре и паста, и бургери, и морска храна").И на сън да го бутнете пък, може да завърти салата с чили и домати, хумус, дзадзики, леща и бавно готвено агнешко с пюре от патладжан (или Hünkar Beğendi – турски специалитет, който "всеки трябва да пробва", а ние можем да усвоим на работилницата му в София). "Първите 15 вечери готвех все тези неща, защото още нямах идея за вкусовете по света, докато сега знам дори колко сол да слагам според държавата. Стилът ми в кухнята постоянно еволюира, защото между готварските турове пътувам за удоволствие до екзотични места като Азия и Близкия изток, вдъхновявам се от храната там и интегрирам новото в рецептите си. Ето сега тъкмо се връщам от Индия и нося навсякъде със себе си тамошни подправки."Див риган, лют пипер и кимион иначе са помощниците, които задължително пътуват с него. Нататък му стигат 10 минути да проговори езика на кухнята ти ("всеки си има логична система на подреждане"), за да намери нужното за многостепенното си меню. Какво е то винаги е поне 90% изненада – домакините знаят предварително единствено дали е морско, вегетарианско или с месо и могат да налагат ограничения според алергиите си и храните, които не обичат. Как обаче се чупи леда на маса с непознати? "Няма лед за чупене. За да достигне идеята ми до някого и той да ме покани в дома си, трябва да е определен тип човек – образован и отворен към нови хора и култури." Според Дерия европейците сме достатъчно подобни, че да няма и културни шокове, но все пак забелязва 2-3 интересни тенденции. За да намери домакини швейцарци със свободна вечер, трябва да обяви пътуването си поне 2 месеца по-рано, а само в северните държави питат и за краен час на вечерта. В Източна Европа сме на принципа "ще приключим, когато приключим" и приказките над чинията редовно ескалират до сериозно пиене, пеене и танци до светло."280 дни в чужбина и само около месец у дома" е равносметката му за миналата година. При такова съотношение е разбираемо, че приятелският кръг на Дерия се е стопил до най-най-близката шепа хора. И макар понякога да му се ще да беше иначе, всъщност е щастлив с опростения си живот на номад-единак, елиминирал дори цветовете и лукса в гардероба си, защото вече други неща са по-важни. Дали някога ще спре да е FoodieBackpacker? "Щях, след като покоря 3 континента с парите от готвенето, но после целта се вдигна на 5, а като ги навъртя тази година с пътувания до Африка и Южна Америка, пак не вярвам да спра. Ще продължа да правя това, докато силите ми стигат, а после пак ще се намери нещо по моя мярка – да снимам видеа за пътувания и храна например. Всичко е възможно."FoodieBackpacker е на foodiebackpacker.com, facebook.com/foodiebackpacker и с готварски уъркшоп в Мулти Култи (ул. Черномен 5) на 20 март от 19:00 за 60лв след записване на bit.ly/2u4csV2