Фините прахови частици са пълни нещастници и проблемът е в размера. За разлика от по-едрите им братовчеди, които носът и гърлото успяват да спрат, опасните видове – под 10 микрометра (ФПЧ₁₀) и под 2.5 микрометра (ФПЧ₂.₅), стигат до органите ни като по магистрала. Не можете да ги видите, но за да си ги представите: по-дребният вариант е 68 пъти по-малък от най-големия сперматозоид в света, притежание на плодовата мушица. Е, добре – 200 пъти по-малък от средно зрънце сол.

Всепроникващите дребосъци са с различен състав, защото създателят им не е един, а кой-ли-не от заобикалящите ни градски "герои": прастарите автомобили, които кретат на дизел; печките на дърва и въглища, които в някои квартали работят с алтернативни евтини горива от типа каквото-има (пластмаса, стари дрехи, боклуци); ТЕЦ-овете; строителните площадки (и булеварди). Накратко всичко, което е свързано с някакво изгаряне, разпалва проблема и да – димящата ви цигара също.

Изброените съставки в микс с въглеродния диоксид са атомна бомба за организма, особено ако той e детски или пенсионновъзрастен, или се мъчи с дихателни и сърдечносъдови проблеми. Хората извън най-рисковите групи обаче да не бързат да празнуват: фините прахови убийци могат да унищожават и бавно, разболявайки ни малко по малко.

За да не ни убиват въобще, трябва да се стреля срещу замърсяването на национално ниво. Не изисква голямо мъдруване, защото други вече са измислили мерките и техническите средства, които могат да държат частиците в норма. Въвеждане на задължителни филтри за домашни и индустриални комини, които съществуват и се усъвършенстват непрекъснато. Изтегляне на старите дизелови "печки" от трафика – Германия, Индия и Великобритания планират пълна забрана на тези автомобили до 2040, а още днес вече ги товарят с тђкси. Редовно обилно миене на улиците и нова организация на трафика в града, способна да елиминира авто-пушилката, която не те води никъде, а само си мърси по светофарите през 10 метра. Всичко това е дребна част от купищата начини за овладяване на авариите и можем само да се надяваме, че онзи-който-трябва-да-действа не разчита да ги научи от нас.

Ние с вас просто си говорим, докато чакаме отгоре да почистят въздуха дългосрочно и следим къде е по-малко мръсен с F5 на airbg.info – независимият онлайн радар, благодарение на който по Нова година разбрахме, че сме дишали мръсотия цяла седмица. Проектът стартира преди почти година след скоростно развитие в главите на ентусиастите Стефан Димитров и Николай Лучев, които мобилизират себе си и познати в интегрирането на немски софтуер и станции за измерване качеството на въздуха. Самоделните им уреди са с евро паспорт за достоверност и вече събират данни от атмосферата из цяла София, според които кварталите ни се оцветяват в различни цветове.

Чукайте на дърво никога да не виждате цвят лилав и записвайте няколко прости трика, които помагат на организма да се опълчи на финото прахово замърсяване. Трик първи е "стойте си вкъщи", но не сме луди – това рядко е възможно. В такива случаи активните пешеходци посягат към предпазни маски, но не се лъжете, че обикновените от хартия вършат работа. Твърди се, че не вършат, трябва ви една идея по-про вариант, назаем от приятел доктор например – лекарските са със специално покритие, което спира най-фините вредители. За трик две трябва да скочите до аптеката за витамин B – по-точно 2 и 12, но какво ще навреди и целият комплекс, нали? Трик три е нищо ново за хората с алергии и е лесен: мийте се. Мийте и подовете вкъщи, вместо ди ги метете или чистите с прахосмукачка. След всяко прибиране се събличайте в пералнята, защото може да сте сигурни, че щом се вграждат в стените на белите ни дробове, фините прахови частици без проблем се вплитат и в дрехите ни.

И за финал: ако искаме наоколо да се вдига по-малко прах, добре е да вдигаме по-силен шум, защото засега изглежда все едно фините прахови частици спират не само дъха ни, но и звука на алармите.


Става ли за дишане въздухът днес, следете на airbg.info