Нерон, кървавият поет (превод: Нели Димова, 312 стр., цена: 16лв) е книга за страстта към славата, която изгаря всичко по пътя си. Нерон, всевластният господар, е просяк в подножието на всеки признат поет. Завижда на талантливите, прегазва ги безмилостно, преминава всяка граница, изкушен от успеха. Маниакалната му страст издава смъртна присъда на всеки, който не го аплодира. Нерон, кървавият поет (1921) е едва първият роман на Костолани, а му носи световна слава. Самият Томас Ман пише възторжен предговор за германското издание на творбата.

Откъс

Знойна жега

Чуваше се само един сънлив глас.
– Череши – повтаряше неспирно, – череши.
Уличният продавач, изправен в будката си на пазара за плодове, безуспешно продаваше черешите от сутринта.
Беше такава жега, че дори тук, на любимото място на лакомниците и чревоугодниците – Форума за деликатеси, не се намираха много минувачи. Площадът беше пуст. Някакъв наемен войник, случайно озовал се там, погледна загнилите череши и унило отмина. Няколко стъпки по-нататък обаче спря до близката будка, където продаваха вода с мед, подхвърли една медна монета и дълго пи от освежителната напитка.
Не се виждаха паланкини.
После се появиха момче и момиче, които бяха избрали да се срещнат в този зноен час. Хванаха си ръцете, прегърнаха се любовно и се затичаха към светлината. Към още по-изоставени улици, където всички спят.
След като едилът провери цените и си тръгна, продавачът, стар роб, се излегна на земята. Гледаше жълтите сладкиши и краваите, които останаха непродадени. След това вдигна уморен поглед към планината пред себе си, където се виждаха храмът на Август и Бакхус, казармата на преторианската гвардия, няколко сновящи войници, някогашният дом на Тиберий, в който сега живееше старият Клавдий, и си помисли, че на него сега със сигурност не му е толкова топло. Така е, само императорът си живее добре и просяците. Императорът си почива в прохладните покои, а просяците хъркат под палмовите дървета със зяпнали усти.
Това лято Тибър пресъхваше. Осеяното с камъчета корито се открояваше между стръмните брегове с пъргавите си глинести води, които трескаво се мятаха насам-натам. Горещината все повече се усилваше. Над хълмовете се стелеше мъгла, ни едно облаче не освежаваше въздуха. Някои улички воняха от мръсотията като лъвска бърлога.
Всеки шум, скърцане на колелета или далечен прегракнал лай на куче, се губеше в тишината и правеше ранния следобед още по-сънлив.