Ето и откъс от Неща, които падат от небето:
Имало едно време един баща, който отишъл на поход в Лапландия. Странствал съвсем сам, макар да е опасно, защото в гората може да си счупиш крака и после си заникъде.
На третия ден бащата чул дрънчене в леса. Не знаел дали е сутрин, или вечер, часовникът му останал в града, а слънцето греело ден и нощ. Ала чул дрънчене и видял измежду дърветата майка, която вървяла със завързан за раницата мечешки звънец. Майката също била дошла в Лапландия сама. Била мокра до кости, понеже току-що била прегазила голяма река, за да стигне по-бързо до магазина. След като пресякла реката, до магазина є оставали два дни път, а в магазина имало шоколад. На бащата мократа майка му се видяла очарователна и той разделил с нея останалия му шоколад. Имало пет парчета и майката получила три от тях (важен момент).
Бащата и майката се влюбили един в друг и се отдалечили от планината заедно.
Майката живеела в малко селце на ръба на голяма гора. Живеела заедно с трите си лели, които наричала леля Кафява, леля Маршмелоу и леля Чичо.
Селцето наброявало само пет къщи. Гората пък била толкова голяма, че през нея се стигало до Съветския съюз и Лапландия.
Когато майката се завърнала в селцето, леля Кафява, леля Маршмелоу и леля Чичо страшно се ядосали, понеже била отишла в Лапландия сама и тайно. Дори не й помогнало обстоятелството, че си носела мечешки звънец. После лелите се ядосали, защото научили, че майката е довела от Лапландия брадясал татко. Всъщност никой не знаел съвсем точно защо майката изобщо живеела с три лели в гората, нали била следвала в университет. Е, майката завела бащата в къщичката с трите сумтящи от недоволство лели и за всеобщо удивление лелите страшно се зарадвали на таткото и го нагостили със сладкиш и месна яхния. На следващото лято бащата поправил покрива на сауната и лелите й простили за всичко. После майката и бащата се оженили, родили си Прелестно Бебе и се преместили в "Къщата с дървените стърготини". И заживели щастливо до края на дните си.
Мама и татко си имаха свои версии за лятото, в което се срещнали в Лапландия. Аз харесвах и двете. И все пак може би малко повече ми допадаше татковата версия, понеже дрънчащата с мечешки звънец майка звучеше като героиня от приказка. Допадаше ми и начинът, по който татко имитираше недоволните лели, и това, че ремонтът на покрива на сауната ги накарал да сготвят яхния с месо и да започнат да наричат татко "нашия Пека".
Мамината версия се съсредоточаваше върху трите лели. Страхувах се от тях, защото ми изглеждаха тъй строги и защото гората наоколо беше толкова голяма.
Затова пък мама разказваше по-добре за Прелестното Бебе. Във версията на татко все се повтаряше как лекарят разпорил корема на мама и татко щял да припадне, докато мамината версия наблягаше само на мен. Била съм бледа и красива, имала съм големи кръгли очи и чипо оранжево носле, а някаква жена в кафенето попитала дали имам батерии – била съм сладка като кукличка!
Трите лели бяха действителни, само дето две от тях починали, още докато съм била Прелестно Бебе. Останала само леля Маршмелоу, която живееше в старчески дом. Понякога двете с мама ходехме да я видим. Леля Маршмелоу лежеше в леглото си, мама й разказваше за градината и зеленчуците, искаше съвет за някои растения, но никога не се вслушваше в напътствията й.
В крайна сметка се случи така, че леля Маршмелоу надживя мама. Доведоха я на погребението в инвалидна количка, в която си и остана с втрещена физиономия, сякаш беше разбрала какво се случва. Кожата й ми се стори по-тънка и от фина подаръчна хартия. Венецът трепереше в ръцете й и накрая някой го взе от скута й и го постави върху маминия ковчег. От това леля Маршмелоу изпадна в паника и се наложи да я откарат с инвалидната й количка.
Тогава видях леля Маршмелоу за предпоследен път. Веднъж отидох да я посетя заедно с татко, по онова време вече живеехме в Имението, но тъй като татко отказваше да споменава мама, а за зеленчуковата градина не умееше да говори, повече не сме ходили там.
След смъртта на мама татковата история заприлича на разтрошен лед. Веднъж се опита да я разкаже, но когато стигна до прекосяването на реката, спря.
Мама остана недовършена, бяхме неспособни да разкажем историята й докрай. Мама беше героиня от приказка, която излизаше от реката и бродеше през тъмни, печални гори към Съветския съюз, Лапландия и обратно. А ако подобни фигури умрат, те не си отиват глупаво и напразно. Не изоставят Прелестното Бебе, чиито дрешки сгряват край огнището, най-малкото не си отиват, без да оставят съобщение. Дълго чаках известие. Четях книги и си мислех, че някой ден от някоя от тях ще изпадне писмо и всичко ще си дойде на мястото. Или че може би мама е подчертавала изречения, а моята задача е просто да намеря правилната книга. Така че размишлявах за времето и за това, че в подчертаните в книгата думи мама би била тук и сега, поне за още един път.
Леля Маршмелоу си остана в старческия дом. Прелестното Бебе на стената бе покрито с ламперия, а ние се нанесохме в Имението.
Това беше лош край, но по-хубав не знаехме.
Срещата със Селя Ахава е в книжарница Сиела в подлеза на Ректората на 30 март от 19:00 с вход свободен
Неща, които падат от небето е в книжарниците от Колибри за 16лв
