Бях лудо дете, много енергична и експанзивна – катерех се навсякъде, измислях физически игри, танцувах. Като малко по-голяма, в ранното си тийнейджърство, карах ролери и се хващах за тролеите, за да ползвам скоростта им, бягах от къщи, за да прекарвам повече време навън, и слизах през външната страна на блока, прихващайки се за гръмоотвода. Движението е нещо, което не мога да отделя от възприятието и усещането за себе си, нито да му дам роля, сякаш е нещо отделно. Аз съм движение, светът е движение, другите са движение. Спирам или когато съм на предела на силите си, или когато съм в емоционална дупка.
ПРОВОКАЦИИТЕ
Идеи за пърформанси ме нападат постоянно, те идват от съвсем дребни неща и чрез асоциативна верига в мислите ми се свързват с по-големи теми. Провокира ме буквално всичко, но като първоначална хрумка то е чисто естетическо. Често нови идеи идват, когато работя върху нещо, тогава човек е в много специфична кондиция, в режим на търсене. Говоря за идеи, защото темите отдавна са изчерпани и съвременното изкуство се занимава именно с това какво казвам, когато всичко е казано – това ми е много интересно, защото същевременно е житейска ситуация, чрез която срещаме Абсурда в съществуването си. Идеята за Свободно падане се появи, след като се запознах с изследванията на Жак Лакан – той е много сложен и безкрайно очарователен. Дотогава знаех, че искам да продължа да ровя в темата за мъжествеността и женствеността, но вече имах нужда не от социокултурен, а от философско-поетичен дискурс.
НА СЦЕНАТА
Обичам сцената, но никак не ми е трудно да слизам от нея, даже напротив – трудно ми е да се връщам там. Ролята на изпълнител за мен е много особена – трябва да си нещо между свръхчувствителен проводник, нечовек-машина, който да изключи прекаленото мислене и да се отдаде като инструмент в ръцете на режисьора хореограф, но и да извади най-интимното от себе си, принасяйки го в жертва на анонимните погледи.
ОТ ПУБЛИКАТА
Все по-трудно ми е да ходя на театър. За съжаление тук са малко режисьорите, които са по-радикални и използват добре всички ресурси на театъра, а движението и пластиката са едни от многото му компоненти. Често на преден план виждам нечии амбиции за нещо голямо, крещящи, напудрени, музика, която тръби и се пуска отникъде, за да поддържа слабото действие и да въздейства допълнително, сценография, за която са похарчени ужасно много пари, без това, което се случва на сцената, да я оправдава, и хореография, която стои поставена на актьорите и обслужва масовата представа за танцуване. Силен спомен ми държи едно представление, което гостуваше на Световен театър в София преди години – Макбет на Алесандро Серра. То беше в абсолютен контрапункт на психологическия театър с изключително силна и добре намерена визия – всичко, от сценография през звук и облекла до играта и движението на актьорите, създаде впечатлението за мащабна раздвижена картина на Йеронимус Бош, за архаична човешка ситуация на хората, които са чудовища един за друг и сами за себе си. Това беше истински театър в смисъла на театралност, която може и да не се опира на текста.
ДИАЛОГЪТ
Иска ми се в България да навлезе нуждата от дебатиране на нещата, които гледаме, но не през формални срещи. Като че ли чрез такива срещи никога не се получава диалог, може би защото като ученици сме зубрили отговорите на онзи вреден въпрос от литературния анализ: „Какво е искал да каже авторът?“. Мненията на зрителите са с особен статут за мен и чувам само някои от тях, защото реакциите, независимо дали са положителни, или отрицателни, са обвързани с лични предпочитания, моментни емоции и личен опит, а аз не си поставям за цел непременно да развълнувам някого. Например, ако всички хора неистово пляскат и викат одобрително, това може силно да ме притесни. Ако абсолютно всички харесват нещо по еднакъв начин, или то не струва, или сме били на концерт на любима група, а не на съвременен пърформанс или представление.
КНИГИТЕ
Последно си препрочетох новото издание на Театърът и неговият двойник на Антонен Арто, а малко преди това – Санитарната енигма на Ясна Котеска. Това е много добро изследване на темата за мръсното в културно-исторически и социалнопсихологически план, което много ми хареса. Тази тема ме интересува и в бъдеще смятам да се върна към нея, вече мислейки за сценична работа върху това, което изтласкваме и културата измисля механизми да изчисти.
МУЗИКАТА
Рядко слушам музика, предполагам причината е, че през работата си съм станала много по-капризна. По-голямата част от това, което чувам като комерсиална или атмосферна музика, възприемам като излишен и неприятен шум. Иначе харесвам почти всичко като стил, но най-вече алтернативна електронна музика. Този вид звук, когато е композиран добре, едновременно те „носи“ нанякъде и те оставя отчужден.
ПОЧИВКАТА
Обичам простите удоволствия – да правя дълги разходки с кучето си, да разглеждам къщи и малки улички, да чета, да гледам стари филми, понякога хващам да пребоядисам нещо вкъщи.
Премиерата на Свободно падане е на 20 май в Дом на културата Борис Христов в Пловдив One Dance Week e от 13 май до 5 юни, пълната програма е на onedanceweek.com
