Преподава я от години, но всъщност проговаря с движения късно – на 20, докато учи за актьор в НАТФИЗ. Страстта по езика на тялото го отвежда в Австралия, където открива, че за да проходиш в съвременния танц, не ти трябва опората на станката от класическия балет. Стига ти да чувстваш и да не се притесняваш да изразяваш. За няколко години после Живко създава и ръководи цял театър в Испания в екип с колегата си Атанас Маев, а днес разпознаваме почерка му в над 30 представления на Derida Dance Center – мечтата, която връща двамата артисти в България и сега им спечели първия Икар със S Inner. Докато вълнението е прясно, сядаме с Живко пред огледалата в залата и хвърляме поглед навътре – към спомените и вдъхновенията, които карат тялото му да не спира да говори.

ПОДГОТОВКАТА
Като изключим хорото, с което се явих на изпита за Академията, нямах никакъв опит в танците преди да реша, че ще се занимавам с тях. Оказа се, че това е предимство – когато не си обременен от шаблоните на класическите техники, по-бързо навлизаш в материята. Днес знам, че трябват само желание и постоянство, затова и те са единствените критерии за кандидатите в обучителната ни програма Dance Port Derida. Дори да не си танцувал през живота си, на кастинга ще проличи потенциалът да структурираш движение и да се изразяваш чрез него, а да го развием вече е наша работа и твоя отговорност. Елементите в представленията ни изглеждат сложни, но всичко опира до издръжливост и техника, които се развиват постепенно. Не ти е нужна карта за фитнес или специална подготовка, а усърдие в тренировките – идва момент, когато усещаш, че си изградил физика, на която можеш да разчиташ дори в на пръв поглед невъзможни елементи.

ПРЕПЯТСТВИЯТА
След като избрах танца да бъде моя живот, съм имал немалко трудни моменти, но най-тежкият беше точно преди да създадем Derida Dance Center. Тъкмо се бях върнал от Испания и изпаднах в нещо като шок. Заявих, че няма да се занимавам с танци, не искам да чувам за театър и всичко това са глупости. В продължение на 12 месеца – от сутрин до вечер – не излизах от вкъщи и се учех сам на интериорен дизайн. Бях решил, че това е новата ми професия, свалях от интернет уроци на английски и разцъквах сам 3ds Max, за да се науча да правя визуализации. Атанас Маев обаче ме измъкна от това състояние. Един ден дойде вкъщи, разтресе ме здраво за раменете и каза: "Ставай от компютъра и започвай да търсиш пространство за нашия център за съвременен танц". Скочих веднага. И вярвам, че това беше правилният момент.

ВДЪХНОВЕНИЯТА

Нещо преживяно, нещо видяно или просто нещо интересно – всичко може да е източник на вдъхновение. Най-големият помощник на идеите ми може би е музиката – тя е свързана с душата ми и я използвам за пряка пътека към себе си. Понякога, дори всичко по даден проект да е ясно и изчистено, може да изпитам затруднение за някоя сцена. Тогава се усамотявам, пускам звука в слушалките и той постепенно ми помага да си избистря картината. В представленията ни музиката е съществена част от цялото, а не допълващ елемент и съм благодарен, че преди време се запознах с Иван Шопов. Представи си колко е трудно да опишеш с думи какво чуваш или искаш да чуеш, а Иван някак усеща и това, което дори не мога да обясня. Вече имаме шест общи проекта и сме минали през какво ли не – дори сме уточнявали музикални елементи в последния момент чрез смс-и.

ПУБЛИКАТА
По време на представление не поглеждам към хората в залата и дори си правя параван с ръце, за да не виждам реакциите на тези до мен. Ако искам да запазя увереността си в това, което съм направил, не бива да се разсейвам с мисли дали хореографията ми се харесва на всички. За мен е важно накрая, когато публиката си тръгва, да видя, че работата ми е имала ефект върху хората. Едни ще ти кажат "браво", други – "благодаря", трети просто ще си излязат, но не бива да има безразлични. Да усещам удоволствието, което изпитват танцьорите на сцената, е другият ми успех. Когато само гледам и нямам контрол върху представлението, е страхотно да виждам как всеки от тях харесва това, което прави. Понякога танцьорите се обвиняват твърде много, ако нещо не им се е получило както трябва, но не това е същественото. Как присъстваш, каква е енергията ти, твоята сила и увереност – това е важното за мен. Дали ще минеш през най-точното изпълнение на дадено движение в даден момент няма никакво значение. Наистина няма.

ЖЕРТВИТЕ
Ако танците ми взимат нещо, това са хубавите слънчеви дни. Често сме в залата от сутрин до късно вечерта и само от прогнозата разбираме какво е времето, а аз обичам да съм навън. Другият недостатък е, че понякога губя динамика в личния си живот – когато си изморен психически и физически, невинаги можеш да поемеш дори среща за по питие. Старая се да балансирам, но понякога прегарям. Тогава усещам, че не тръгвам към залата със същия ентусиазъм, с който го правя обикновено, и или заминавам нанякъде, или оставам вкъщи и се захващам с обикновени неща. Любимо ми е готвенето, така релаксирам най-добре – дори да съм капнал след дълъг ден, предпочитам да прекарам цяла вечер в кухнята, отколкото да се отпусна на дивана. Стига да има за кого да готвя обаче – в това е най-голямото удоволствие.

СМИСЪЛЪТ

За мен движението и танцът са общуване и, без да си даваме сметка, ние имаме нужда от този вид комуникация. Тя е свързана с друга енергия, друг начин да се изразяваш и дори да живееш. Един час в залата ти дава възможност да напуснеш буквалното живеене в колата, офиса, жилището и да се пренесеш в друго пространство. А когато след това се върнеш в ежедневието, ще го гледаш по различен начин – няма да е досадно и скучно, защото си видял, че има и друго. Иска ми се хората да дават повече шанс на танца да променя живота им.

Derida Dance Center е на derida-dance.com и във фейсбук

S Inner е на сцената на Сливница 245 на 22 април с билет за 12лв

Записванията за новата учебна година в програмата Dance Port Derida са до 28 април на application@derida-dance.com с формуляр от сайтa