ПЛАКАТЪТ
Преди години, когато трябваше да реша каква точно специалност да кандидатствам в Академията, плакат ми се стори най-интересната – защото смятам, че е най-съвременната. Завърших при професор Иван Газдов, което също е важна подробност – той успя да ме накара още повече да заобичам плаката. Това, което ми харесва при него, е че трябва да измислиш много хитра идея, която да бъде и разпознаваема – ако успееш, дори няма нужда от текст. Концентрирано и ясно, в един образ разказваш цялата история. Предизвикателството е голямо, мисленето е много, затова още ме държи желанието да правя плакати.

КОМБИНАТЪТ
По цял свят има места, откъдето можеш да си купиш плакати. Не е случайно – това е съвременно изкуство в тиражиран вариант, съответно по-евтин и напълно достъпен за стената ти. С тази мисъл стартирахме Плакат Комбинат. Художниците при нас варират в двете крайности: от утвърдени имена с големи награди до много млади хора, дори още незавършили. Трябва единствено да са професионалисти и да са добри в това, което правят – други критерии нямаме.

ФИЛМЪТ
Обичам киното – и европейско, и американско – пък и е благодатна тема за рисуване, всеки някак се свързва емоционално с любимия си филм. За тази изложба поканихме всичките автори в проекта ни, поводът беше 100-годишнината на българското кино, и ми се искаше да тръгна и аз с моите плакати в тази посока. Доста се замислих, дори гледах отново някои неща, и тогава ми стана ясно, че моят филм е Опасен чар. Първо, Тодор Колев е невероятен, и второ, уж е комедия, обаче всъщност има доста пластове: хем виждаш проблемите с тогавашната система, хем пък има и едни вечни отношения между мъже и жени… Затова го избрах. А и не само аз – друг автор също работи по него.

ГРАДЪТ
Най-много съм била в Париж и затова доскоро си мислех, че той е моят град. Харесва ми, че там има непрекъснато развитие, всичко се движи постоянно. И можеш да видиш ужасно много изкуство. Да, в Рим също има доста неща, но предимно антични, докато в Париж говорим за съвременно изкуство, затова го оценявам. После обаче отидох в Ню Йорк и разбрах, че винаги той е бил моят град, просто не съм знаела. В него има едно усещане за свобода, което направо се носи по улиците. Никъде другаде не съм виждала нещо такова. Освен това там се получава концентрация на най-доброто, което се случва в света, рано или късно всичко хубаво се озовава в Ню Йорк.

МАРШРУТЪТ
И в София имам своите места, естествено – лятото пред Народния театър е супер. Имам и един маршрут, по който все минавам: Академията – Шишман – Аксаков – Народния театър – Света Неделя, и после накъдето. В тези моменти, когато се разхождам, влизам в свой свят, сигурно от ритъма на стъпките – мисля си разни неща, отнасям се нанякъде. Това не ми е необходимо изключване, като дизайнер обикновено работя сама – даже ако искам да се изключа, по-скоро трябва да се обадя на някой, за да се видим!

БЮРОТО
Нямам работно и свободно време – всичко е едно, нещата преливат. Накрая излиза, че работя постоянно. Това не е много хубаво, ето, вчера останах на бюрото си до два сутринта. Според мен обаче няма друг начин, художник в офис не вирее – много тежко се прeживява да имаш ограничения, защото и аз като повечето колеги ставам активна вечерта. Иначе бях един от първите обитатели на betahaus, там беше супер, защото те слага в пространство с други хора, които мислят по различен начин, има възможност за среща и диалог. И ето къде се запознах с Георги, с когото после направихме Плакат Комбинат.

КОНЦЕРТЪТ
Първият на Depeche Mode в София – това вероятно е най-готиното ми изживяване, свързано с музика. Тяхната е толкова дълбока, беше ужасно въздействащо. Сега ако може и U2 да дойдат наоколо, ще съм напълно доволна… Иначе това лято, на 14 юли, бях на един много голям концерт, който правят във Франция около Айфеловата кула – събират се към петстотин хиляди човека. Море от хора: заемат огромна площ, не можеш да си го представиш чак в такъв мащаб. Свириха някои от най-известните класически музиканти, примерно пианистът Ланг Ланг, и беше голямо удоволствие да ги слушам. В края на концерта, когато дойде време за светлинно шоу и фойерверки, цялото това човешко жужене спря в пълен синхрон, всички притихнаха заедно – беше уникален момент.

СРЕДАТА
Много вярвам, че визуалната градска среда е ужасно важна. Постоянно си го мисля: ти се движиш и си заобиколен от неща нон-стоп, така че в един момент спираш да ги забелязваш съзнателно, но пак ти влияят. Вярвам, че ако около теб е красиво, и ти ставаш по-красив. Така че точно ние, дизайнерите, художниците, архитектите и останалите, които работим по един или друг начин в тази сфера, имаме някаква отговорност. Достатъчно е да правим красиви неща – наистина си мисля, че за тази промяна топката е в нас.

Изложбата Обичам този филм е в Дом на киното от 14 до 26 ноември
Анна Симеонова е на annasimeonoff.com и plakatkombinat.com