НАЧАЛОТО
Като тийнейджър написах много стихове и една пиеса – разговор между Земята и другите планети. Нищо повече от наивни романтични диалози, към които в началото ме тласна желанието да наблюдавам магията на думите в процеса на писане. Основното, което ме караше да пиша по това време, беше опитът да подражавам на множеството прочетени от мен романи, стихове и философия. Друг подтик беше удивлението – вълшебството на думите и разказите за човека в нашия свят ме предизвикваха и разпалваха въображението ми. Струваше ми се, че истинският живот е именно този в книгите. Още като малък реших да пиша и играя сам, далеч от приятели и семейство. За мен писането беше вълнуваща тайна игра.
БИБЛИОТЕКАТА
Нямам определен любим писател, а няколко чудесни книги, които са оставили своя отпечатък в съзнанието и въображението ми. Като например Педро Парамо на Хуан Рулфо – когато я прочетох, си помислих, че никога няма да спра да пиша. След Преображението на Кафка пък ме обзе мисълта за величието и магията на литературата, която изразява кошмарите на човека. Докато пресичах границите, емигрирайки тайно от Ирак към Финландия, носех само една книга – Паломар на Итало Калвино. Това е и единствената книга, която съм препрочитал десетки пъти през живота си.
КИНОТО
След като завърших гимназия, не ми се искаше да записвам Арабски език или Литература в университета, за да стана писател. Реших да уча Кинематография в Художествената академия в Багдад и да се запозная с останалите жанрове в театъра, киното, изобразителното изкуство, които да развият творческото ми писане. Разбира се, киното ме завладя със своето обаяние, докато следвах. Първият ми досег беше с Ингмар Бергман, Тарковски, египетския режисьор Юсеф Шахин. Редица филми са оказали влияние върху разказите ми, особено доброто документално кино. Докато пиша, гледам и много научнопопулярни филми за животните, природата, човека. Отделно някои от разказите ми са повлияни и от работата на Куентин Тарантино и Оливър Стоун. Любимият ми режисьор обаче е Ларс фон Триер.
ДОМЪТ
Днес моят дом е Финландия. Синът ми се роди тук, тук работя и имам приятели. Не вярвам в разликите между хората по света, те за мен са само подробности. Човекът, който търси любов, приятелство, спокойствие, е един и същ в Ирак, Турция, България, Унгария, Германия, Финландия и останалите страни, където съм бил.
ПРИЗНАНИЕТО
Това, което идва от читателите, а не от пресата – то ме вълнува. Например реакцията на сирийски затворник, иракска гимназистка или пък либийски младеж, който не излиза от вкъщи заради бомбардировките и живее с текстовете ми. Когато чета отзивите на такива читатели, не мисля за положените усилия и дали си е струвало. Всеки човек на тази земя заслужава по-добър живот. На писмата на всички тези, които споменах, отговарям със сълзи…
МИРЪТ
Представям си го като събиранията вечер на Абу Нуас в центъра на Багдад. Това е улицата, която се простира по бреговете на река Тигър – виждам я с баровете и ресторантите, предлагащи печена риба, препълнени със семейства, младежи, девойки, живот!
РИТУАЛЪТ
Как поддържам ума си буден? Постоянно чета, гледам филми, следя новините за трагедиите в нашия свят, говоря с приятели. Усещам, че мозъкът ми ври и кипи денонощно, дори докато спя. Понякога го изключвам с алкохол и техно музика.
РАБОТАТА
Не бих могъл да изброя всичко, с което съм се занимавал от детските ми години до днес във Финландия. Работил съм много, и при лоши, и при добри условия. Като хлапе първата ми работа беше да продавам вестници по улиците. После съм работил в заводи, ресторанти, барове, хотели, в магазини, бежански лагери, културни центрове, телевизии… Не съжалявам за нищо. Накрая смъртта ще изцели бълнуването на изживения от мен живот.
Разговорът с Хасан Бласим е на 16 декември от 19:00 в Мраморното фоайе на НДК с модератор Манол Пейков
