НАЧАЛОТО
Ако трябва да започна съвсем от началото, ще е от една видеокасета, на която пея и имитирам баща си, или от една моя снимка като бебе, когато седя до касетофона със слушалки на ушите. През тийнейджърските си години имах моменти, когато исках да бъда истински класически китарист – да правя разнежващи романтични парчета или пък най-добрите рифове за хардкор банда. Музиката винаги е била голяма част от живота ми, но чак по-късно, когато бях в университета, записите ми достигнаха по-широка аудитория и ми позволиха да си плащам наема и дори да правя турнета. Преди това виждах бъдещето си в музиката като нещо странично, което мога да върша извън основната си работа. Сега вече са минали 12 години, откакто съм музикант, и не мисля, че нещата скоро ще се променят.
СЦЕНАТА
Още от първия път фокусът ми на сцената беше повече върху музиката, отколкото върху шоуто. Все още е така, сигурно затова ми е малко трудно да се възприема като артист, вместо като музикант. Когато излизам за концерт, нямам специални ритуали (освен че ме кефи да нося маратонките си Vans). Обичам преди това да се видя с приятели, а на финала всички на сцената да завършим с поздрава "Дай пет". Приятно ми е да изпия една бира и да си пусна хубава музика, за да вляза в правилното настроение за концерта.
САУНДТРАКЪТ
Беше страхотно да работя върху музиката за филма Тайният живот на Уолтър Мити. Голяма забава е да надникнеш зад кулисите на толкова голяма продукция, беше супер да се запозная и с останалите трима, с които работихме заедно върху музиката. Харесва ми как се получи с моето тананикане в основната песен на героя и как бандата ни Junip се върза със сцените накрая. Много ми допада да работя в група, макар че напоследък съм соло – сега съм сам във всяко решение, за добро или лошо. С Junip процесът е съвсем различен, заедно сме от началото до края.
ВЪТРЕ
Понеже пътувам през повечето дни от годината, открих, че мога да се почувствам у дома си на почти всеки диван – освен него ми трябват само чаша кафе и книга. В истинския ми дом обаче, в Гьотеборг, любимото ми място е до прозореца, където имам растения и една страхотна гледка към небето. Вкъщи, на нощното си шкафче държа само две неща: лампа за четене и колонка за музика.
НАВЪН
Обичам да пътувам с обществения транспорт. Може би най-любимият ми маршрут е с влак между Гьотеборг и Стокхолм: дава ти достатъчно време и пространство да помислиш над нещата, да ги видиш от друг ъгъл.
МОМЕНТЪТ
Нямам най-"свой" момент от деня, защото се опитвам да правя всеки момент свой. Когато не съм на турне и мога да си позволя лукса да остана вкъщи, имам дълги сутрини с новини, видеа и книги. През деня обичам да тичам в гората, правя го два-три пъти през седмицата. Харесва ми да влизам в онова супер спокойно състояние, в което правя музика, и да излизам с приятели.
ХРАНАТА
Обичам да готвя – напоследък се опитвам да направя добро кимчи. Допадат ми националните кухни, които имат добра вегетарианска храна – тази, при която нищо не ти липсва, като тайландската или индийската. Едно от любимите ми ястия е белгийската рецепта за миди с пържени картофки.
РЕСТАРТЪТ
Легло. Дишане. Музика.
Концертът на Хосе Гонcалес е в Студио Орфей, 9 ноември, 19:30, 35лв от eventim.bg
Ще го подгрява Jessica Pratt
