УРОЦИТЕ
Когато бях на 22, пеех и свирех на китара в една рок група. Малък клуб в Германия ни предложи участия всяка вечер, но преди да замина реших да проверя какво мисли баща ми. Той първо пита дали сме добри. Да, естествено. "Колкото онези младежи The Beatles, които също свирят в Германия ли?". Отговорих му, че те са много по-талантливи от нас, а той каза: "Е, тогава аз не бих отишъл. Не бих се посветил на нещо, в което съм на светлинни години от най-добрите. Не казвам да практикуваш една професия, само ако нямаш равен, но те съветвам да се отдаваш само на неща, в които си поне близо до върха. В края на краищата е важно да играеш в А група". Ето как не заминах и оставих свиренето. По-късно имах късмета да стана част от рекламния бизнес, където вече наистина можех да се сравнявам с най-добрите. От Дейвид Огилви съм научил почти всичко, което днес знам за рекламата. През годините съм взел доста уроци и от децата си – особено докато бяха малки, но и като вече поотраснаха.
РЕКЛАМАТА
Една година учих право, още четири – икономика, а образованието си финансирах с работа като търговец в различни компании. Продавах какво ли не: телевизори, книги, осигуровки, пречиствателни уреди за басейни, гориво за отопление, печатни услуги за редакции и рекламни агенции. Така се запознах с най-големите в рекламата по онова време и открих, че много от тях правят кампании, само за да си спечелят премия – не за да продават повече от даден продукт. Знаех, че мога да свърша работата им по-добре и отворих собствена агенция през 1967, когато бях на 25. Никога не съм съжалявал, че се захванах с реклама – всеки ден в тази среда носи нещо ново. Невероятно е колко много научаваш, когато сутрин срещаш представителите на някой автомобилен производител, следобед – на марка безалкохолни напитки, на следващия ден – шеф на банка или пък политик, който се стреми да спечели изборите.
ИДЕИТЕ
За щастие никога не съм оставал без идеи, но понякога се нуждая от брейнсторминг с креативни хора, за да изляза извън рамките си. Обичайно най-добрите решения са прости: като това да запалиш с огнена стрела голямата факла на Олимпийските игри или да кажеш на хората, че ако спечелят лотарията в Каталуния, никога вече няма да се наложи да чуят алармата на телефона си. Креативността всъщност е част от всички аспекти в живота ми, включително възпитанието на децата. Когато в училище им забраняваха да гледат телевизия, за да четат повече, аз им предложих друга сделка: гледайте колкото си искате, стига преди това да сте прекарали същото време в четене. Станаха най-големите читатели в класа си.
РЕДЪТ
Всичко, което съм постигнал в живота, е било, защото съм организиран тип. Обичайно преди да си легна вечер вече съм подредил в главата си задачите за следващия ден и съм решил в колко часа трябва да стана, за да свърша всичко. Работата в рекламния бизнес налага да си страшно фокусиран и съм късметлия, че винаги без проблем съм успявал да се концентрирам в това, което правя в дадения момент. Когато влизам от една среща в друга обаче, директно забравям какво се е случвало на предишната – просто гледам да внимавам в настоящата. Затова и постоянно си водя записки – за да присъствам без страх, че вече съм забравил нещо важно.
ПИСАНЕТО
Истината е, че винаги съм предпочитал да говоря пред това да пиша. Стига да имаше такава опция, в училище винаги избирах устното изпитване. Имах чувството, че докато гледам очите на учителя, мога да усетя дали отговорите ми вървят в правилна посока. След време пък комбинирах рекламната дейност с тази на лектор по вербална комуникация – нещо, което правя вече над десет години. Напоследък обаче се наслаждавам все повече и на писането. Позволявам си да размишлявам по-дълго и да редактирам текстовете си преди публикуване. Първата ми книга, Червената книга на рекламата, ми отне три години и я пренаписах изцяло пет пъти с намерението просто да я съкратя. Е, успях – първоначалната версия имаше почти 1000 страници, а накрая останаха едва 300. Иначе ето нещо любопитно: за да мога въобще да пиша, бюрото ми трябва да е подредено под конец, а ако имам някаква несвършена работа, първо гледам да приключа с нея. В противен случай изобщо не мога да се концентрирам.
СПОРТЪТ
В училище играех футбол, но не бях особено добър. Все бях халф, защото нито стрелях достатъчно точно, за да вкарам гол, нито бях достатъчно силен, че да играя в защита. Когато обаче унгарецът Ласло Кубала влезе в Барселона и видях невероятния стил, с който биеше дузпи и фаулове, реших, че ще се науча да ритам като него. И наистина – в един момент надминах повечето си съученици. Иначе през живота си съм практикувал още доста спортове: джудо, голф, тенис, плуване, тичал съм, но след тежка травма на левия менискус ги зарязах почти всичките и се качих на колелото. Сега всеки уикенд пък излизам с трима приятели на моята възраст и навъртаме почти по 100км по планински пътеки и изкачвайки хълмове, които се водят трета категория сложност.
ИЗКУСТВОТО
През 1968 архитектът, който ни помогна да оправим апартамента си, дойде на гости със свой приятел – също архитект, но зарязал професията, за да се занимава с рисуване. Той носеше със себе си една абстрактна картина, която със съпругата ми Кармен страшно много харесахме. Като обяви цената си за нея, му казахме, че няма начин, защото това са половината от парите, с които оцеляваме всеки месец. Тогава той предложи да му я изплащаме половин година, така че стегнахме колана още малко и я взехме. Окачена е в трапезарията на къщата ни в Сан Андре де Яванерас. Днес имаме близо 2500 картини и към 500 скулптури, повечето от които стоят в Музея за съвременно изкуство в Матаро. От вкъщи обаче носим и някои от работите, които ще изложим в София: на Тапиес, Клаве, Миярес, една скулптура на Чилида. Често отстъпваме така колекцията си на различни галерии – хубаво е да я видят повече хора.
Книгата Креативността на Луис Басат е в книжарниците от Колибри за 16лв
Лекцията му е на 30 ноември от 17:00 в Аулата на СУ с вход свободен
Изложбата Модерно каталанско изкуство е в Квадрат 500 от 29 ноември до 15 януари
