КОМПЮТЪРЪТ
Първият ми беше Правец 8М, подарък от дядо. Бях около 7-годишен и единственият в училище, който въобще имаше компютър. Учех се да програмирам от двете книги по въпроса, които можеше да се намерят през 1989, защото нямаше какво друго да правя пред монитора, вече бях превъртял игрите. Когато влязох в гимназията ми купиха по-добър компютър и ми прекараха интернет – бях едва шестнайсетият човек, вързан към мрежата в Стара Загора. Започнах да си търся разни неща и през следващите две години се самообразовах доста, а постепенно така се увлякох по хакването, че на 15 с един приятел успяхме да пробием сървъра на американска компания. После решихме да си признаем – къде от страх, къде по етични причини – а те, вместо да ни издадат, ни помолиха да им кажем как сме го направили срещу възнаграждение. Предоставиха ни сървър, забоден в интернет в Щатите, което даде ход на цялото ми развитие по-нататък.
КОМПАНИЯТА
Всичко започва в общежитието на моя съдружник Иво в Благоевград, което на практика е първият офис на SiteGround. Шест месеца по-късно той и неговият екип отварят малък офис в София. Аз се включих тогава като техническа поддръжка, но с времето станахме партньори и заедно развивахме идеята. Бяхме доста инатливи и още от ден първи започнахме да работим директно с клиенти от САЩ, без да имаме нито един чуждестранен служител. Днес половината ни клиенти са от Америка, почти четвърт – от страни в ЕС, а останалите са в Азия. Миналата година успяхме да отворим и първия си международен офис в Мадрид.
ОБРАТЪТ
Никога няма да забравя онзи момент през 2006, когато повечето хора от пловдивския ни офис ни напуснаха заради друга компания. Просто им бяха предложили по-добри условия. Това ни удари много силно и си казахме, че трябва да поправим грешката с най-яките добавки, най-приятната атмосфера и най-запомнящите се фирмени партита. Така започнахме да пращаме хората си на море в Гърция и на ски заедно със семействата им, направихме стаи за почивка в офиса, а в петък официално работим до 15:00. Стремим се всички да са щастливи с това, което правят при нас всеки ден, и за целта наблягаме на колектива и наемаме хора от едно тесто – за да ни е приятно да общуваме. Само заради това, че комуникацията някак не се получава, неведнъж се е случвало да се разделяме и с наистина страхотни професионалисти.
МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ
Миналата година денят на коледното ни парти в офиса съвпадна с премиерата на най-новия епизод на Междузвездни войни и знаеш ли какво направихме? Наехме цял салон и бяхме първите в България, които го гледаха на кино. Аз съм луд фен на сагата, но се оказа, че не съм единственият. Като дете имах видеокасети, дублирани само с един мъжки и един женски глас. Без преувеличение съм гледал първите три серии стотици пъти, имаше дори момент, когато на сестра ми вече й се повръщаше от тях. Може би, като на всяко малко момче, този филм ми е дал поле за мечти – и до ден-днешен ми действа така, а вече запалих по него и 5-годишния си син Крис.
ПОЧИВКАТА
Има моменти, в които умората ме връхлита и си казвам: "Край, зарязвам всичко… за десет дни". Просто знам кога да ударя спирачка – почувствам ли се нещастен от това, че съм претоварен с работа, значи трябва да кажа едно кратко "чао" и да избягам. За хубаво или лошо професията ми може да се практикува навсякъде и по всяко време, така че нямам ограничения. Преди да се появи синът ни, със съпругата ми ходехме главно на къмпинг и дивотия, но нещата малко се промениха, откакто той се роди. Сега почиваме най-вече в хотели, като гледаме да го учим, че не е задължително ваканцията да е скъпа, за да е хубава. Иначе се опитваме да наложим култура на дистанционна работа и във фирмата – може да не спираш да вършиш задълженията си, но да си вкъщи или на брега на морето. Притеснително е, когато кажа на някой прегрял колега да си вземе отпуск, а той отговори, че не може, защото има много работа. Трябва да намираш баланс.
ФОТОГРАФИЯТА
Тя е другото ми хоби. Някъде по времето на онзи Правец баща ми ми подари и първия Зенит. Беше ми интересно, но прерасна в истинска страст едва когато си купих дигитална камера. За разлика от повечето хора въобще не изпитвам носталгия по аналоговата фотография – харесва ми, че мога веднага да видя резултата и после да обработя кадъра на компютър. Преди години снимах всичко и не бях особено добър, но пък имах голямо желание да се науча. Днес вече всеки може да си купи относително прост и евтин фотоапарат, с който да прави хубави снимки. Аз напоследък ползвам най-вече телефона си, защото нямам време за портретна фотография, така че наблягам на пейзажи от пътуванията си и снимки от детството на сина ми.
МЯСТОТО
Последно силно ме впечатли остров Мавриций, защото освен тропически и природен рай, е място с много бедно, но и много щастливо местно население. Контрастът се създава основно от богатите туристи в скъпите хотели, които са само на крачка от мизерията наоколо, както е и в Индонезия например. Интересно е обаче, че досега не съм искал да остана някъде другаде, винаги ми се прибира у дома. Много пъти съм имал желание да избягам заради средата тук, но осъзнавам, че всъщност мога да я променя – поне за хората, които работят около мен.
