ПЪРВИТЕ КНИГИ
Първите книги, на които попаднах, бяха ужасни, но ги изчетох докрай, защото смятах, че след като си започнал нещо, трябва да го довършиш. Вълшебното кожухче, Момчетата от улица Пал, Синовете на заточеника, Бъди добър до смърт, Звездите на Егер. С една дума: задължителната литература в училище. Така е от сто години – тези книги са били подходящи за монархията, за режима на Хорти, за комунизма. Повечето от преподавателите са доволни, както и родителите – в края на краищата и те са ги чели. Децата обаче не са. Всяка една от тях внушава притеснение, угризение на съвестта, конфронтация, самоизмама, отчуждение. Впрочем всички са много добри, но бих ги дал за четене само на студенти в университета, когато вече не са възпитателен фактор. Поколенията, отраснали с тях, предизвикаха две световни войни. Иначе моят първи роман написах, когато бях на 10-12 години – приключенска история от приблизително пет страници. Героични пиратски капитани спасяваха изпаднали в несвяст дами от потъващи кораби – бой със саби, топовна стрелба, морски бури, такива неща.
ПОДГОТОВКАТА
Проучванията за една книга могат да продължат и няколко години, и няколко часа. Те са важни за мен: дават ми отправна точка, за да повярвам, че романът наистина съществува и е самостоятелна единица. Помагат ми да пиша с различни гласове и стилове. Най-добре е по-голямата част от изследванията да се правят по време на самото писане – тогава са целенасочени. В този период не можеш да се откъснеш напълно от действителността. Всъщност "действителност" е само дума, а значението ѝ е културна формация. Възникнала е, когато живите същества са осъзнали, че съществуват, че имат способност да помнят, да планират, да мечтаят. Да се откъснеш от нея или да я следваш е едно и също нещо. Франц Кафка също говори за това, когато пише как Грегор Замза една сутрин се събудил и открил, че се е преобразил в огромно насекомо. Когато мечтаем, си мислим, че това е действителността – и е така. Когато пишем роман, романът си въобразява същото за себе си.
ЗАПИСКИТЕ
Държа листове по джобовете си, защото дори на автобусната спирка, скитайки в гората или гледайки филм, в мен работи това, с което се занимавам. Ако вечер си легна с някакъв проблем, на сутринта се събуждам с решението му. И при другите професии е същото. Винаги може да ми хрумне нещо и съм разбрал, че ако не го запиша навреме, го забравям. Напразно ми се струва толкова очевидно, сякаш със сигурност ще го запомня. Общо взето пиша така, както и говоря. По-точно – както говорят героите ми. И по време на разговор понякога се поправяме: връщаме се и трием. Когато превеждам или пиша стихове, го правя на листа хартия, защото там може да се рисува, оцветява, да се изписва в дъга, да се натисне с писалката, да се сложат стрелки, да се огражда в кръгчета, да се задрасква, така че да се вижда. Стиховете са среда на асоциации. Романът обаче е продължителен процес – клавиатурата и текстовата програма са добри за писането му заради бързината и лесното боравене с тях.
УРОЦИТЕ
Обикновено не чуваме дошлите в подходящото време съвети, но подсъзнателно те действат в нас. Приемаме ги, когато са назрели и сме готови да променим живота си. Аз например казвам на студентите си, че ако са решили да се занимават с литература, трябва да проучват и останалите изкуства. Корените им са общи, което личи и в тяхната структура. Също – че когато пишат или композират нещо и стигнат до края, не трябва да си въобразяват, че то е готово. Важно е да го покажат на друг, да го сложат на кантар и да чуят какво им казват за него. Истински писател е този, който умее да погледне като страничен наблюдател и да поправя работата си. Да бъде в състояние да направи нещо добро и за останалите – за това се иска смирение и майсторство. И е така не само с писането, а с всичко.
СРЕЩИТЕ
Опитвам се да използвам приятелите и семейството си като пробни читатели, преди текстът да попадне при редактора. Когато се срещаме с хора, ние се зареждаме. Особено ценно е, ако непознат човек каже нещо, от което да се поуча или да затвърдя мнението си. Турско огледало беше доста успешен роман, а това ме свари неподготвен. Мина време, докато повярвах и самият аз го поставих на мястото му. Имаше критици, на които това не се удаде: за следващата ми книга се появиха крайно възторжени и крайно отрицателни рецензии.
БИБЛИОТЕКАТА
Книгите ми са по кашони в различни градове. През последните години често се местя и голямата библиотека не е подходяща за подобен начин на живот. Уча се да се освобождавам от предметите – от книгите е най-трудно. Нямам ценни, пазя някои екземпляри със сантиментална стойност само от носталгия.
МУЗИКАТА & КИНОТО
Често си пускам музика, докато правя едно-друго из къщата или пък в кухнята. Юношеството ми мина под знака на бийт културата, но след това постепенно разширих спектъра. Слушам както европейска класика, така и индийска, далекоизточна, африканска музика, стари блусове. Въздействат ми Нина Хаген, Лори Андерсън, Том Уейтс, Бах, Стив Райх, Филип Глас, Pink Floyd, Muddy Waters, Velvet Underground, Rammstein, но и Адриано Челентано. Колкото до киното, на около 20 се занимавах интензивно с филми, пишех и критика, тогава се запознах с цялата му история. Началните му години никога няма да ми омръзнат. Както е и с тв поредицата Космически патрул – Фантастичните приключения на космическия кораб Орион. Иначе обичам филмите на братя Коен, а през 90-те ме увличаха Питър Грийнауей и Дейвид Линч.
ДОМЪТ
Роден съм в Печ и прекарах детството си в квартал Уранварош. Дуелирахме се с клони в горичката и сплесквахме монети на релсите под колелата на парните локомотиви. На шест, в детската градина, бях влюбен. Пътуванията ми като възрастен в сравнение с това са само бледа боя, която непрекъснато се излющва и може отново да се нанесе. Искам да кажа, че най-интересното място е родното. Държавите са измислени неща – абстракции, които нямат истинско влияние върху качеството ни на живот, но за сметка на това могат да ни използват за войни и омраза. Не взимайте насериозно държавите. Не те са родината ни, а мястото, където живеем, където обичаме да летуваме, музиката, която слушаме, филмите и пиесите, които гледаме, книгите, които четем, и най-вече хората, които са важни за нас.
Преводът на интервюто е осъществен благодарение на Унгарския културен институт
Софийският международен литературен фестивал е в НДК от 12 до 17 декември, пълната програма е на literaryfest.org
Разговорът с Виктор Хорват е на 16 декември от 16:30 в Мраморно фоайе заедно с Ина Вълчанова и модератор Николай Бойков
