НАЧАЛОТО
Още през 80-те се увлякох силно по хип-хопа и много исках да съм част от тази култура. Опитах се да танцувам, но бях пълно дърво; пробвах да рисувам, обаче пак хич не ме биваше, затова накрая започнах да рапирам и през 90-те създадох група с име La Formule. В началото правех музиката си на касетофон с две гнезда вкъщи, а после станах радиоводещ и през 91-ва преживях първия си досег със семплер. Беше наистина невероятно чувство, сякаш е било в ДНК-то ми през цялото време. Когато правех рап, винаги първо пишех текста, а след това си казвах "Дотук добре, сега е време да си дооформя костюма." Започнах да използвам винила като суровина, от която създавам инструментали и композирам, затова впоследствие се прекръстих на Wax Tailor (в превод "шивач на плочи" – бел.ред.).
ЕКРАНЪТ
Киното е втората ми най-голяма страст след музиката. Израснах в малък град във Франция, така че филмите бяха най-добрият начин да избягам oт местната скука. Гледах много уестърни, както и френско кино от 60-те – диалозите и персонажите в него са на много високо ниво, за разлика от тези в съвременното. По-късно открих и класици като Чаплин, Хичкок, Минели, Касаветис и не можех да спра да гледам още и още. На 20 вече се държах като сноб, само за да покажа колко съм начетен и колко повече знам за киното от всички останали. Сега просто обичам да гледам филми, дори блокбъстъри (стига да не са ужасно глупави), за да се изключвам от света поне за малко. Любимият ми режисьор е Тарантино, може би защото усещането му за киното е като моето за музиката (но aз съм по-малко талантлив, разбира се) – бил е фен, преди да го превърне в своя професия, и обича да използва много препратки. Опитвам се да правя същото.
ДУМИТЕ
Винаги съм бил обсебен от филмовите диалози – харесва ми музиката в думите, ритъмът на разговора, а също и как в английския език малко думи могат да предадат наистина голямо послание. В Tales of the Forgotten Melodies семплирам именно филмови реплики – може би любимата ми е от филма Да бъдеш или да не бъдеш на Ърнест Любич от 1942: "Ние сме точно като другите хора: обичаме да пеем, обичаме да танцуваме, възхищаваме се на красиви жени. Ние сме хора, а понякога – по-хора."
МУЗИКАТА
Предпочитанията ми са събирани по десетилетия. От 50-те – вокалният джаз на Ела Фицджералд и Синатра, от 60-те – поп и сайкъделик музиката, разбира се The Beatles, Moody Blues, Pink Floyd. Oт 70-те пък си взимам соул и фънк – JB’s, Стиви Уондър, Къртис Мейфилд. От 80-те – хип-хопа, от 90-те – Nirvana и "златните години в рапа" като ATCQ, Wu Tang, Gang Starr. Тогава се появиха и Radiohead – за мен най-голямата група на последните 25 години. Не слушам много съвременна музика и не мисля, че има нещо ново под слънцето, освен може би Джак Уайт и гаражният рок. На електронната сцена също няма нищо вълнуващо – EDM историята е кошмарна и всеки път, когато чуя нов проект, сякаш слушам клонинг на предишния. Предполагам все пак, че това е нормално – в музиката, както във всичко останало, винаги има цикли.
ОРКЕСТЪРЪТ
Да свиря с оркестър за мен е специално преживяване и водих дълги битки, за да се случи. Години наред излизах на сцена заедно с челист и флейтист, затова ми беше логично в един момент да събера и по-голям симфоничен състав, който да сложи още цветове в цялостната картина. Когато работиш в студио като мен, оперираш единствено с цифрови инструменти (midi) и само можеш да си представяш как би звучала музиката ти, изпълнена на живо. Няма да забравя първия път, когато се случи – бях там като изпълнител, но в същото време се чувствах като зрител. Беше неописуемо. По принцип никога не повтарям нещо, което вече съм правил, но със сигурност това промени възприятието ми към инструменталите, които правя.
ВИНИЛЪТ
Да слушаш музика по този начин е като да четеш книга – създава се специална връзка. Когато купиш плоча втора ръка, ти прибираш и историята на хората, които са я притежавали преди теб, а в това наистина има магия. От време на време купувам и нови плочи, но обикновено търся употребявани – най-голямото ми съкровище е плоча на Eric B & Rakim от лимитирана серия през 90-те. На пазара струваше 1 евро, а знам, че реалната му цена е около 1500.
ХРАНАТА
Обичам да готвя – за мен това означава, че мога да отделя време, а времето е есенцията на добрата кухня. Много харесвам италианската храна, тайландската също е една от любимите ми. Обичам и родната, но мисля, че французите сме малко арогантни, когато казваме, че е най-добрата на света. Е, хубаво де, едно е сигурно – няма по-добри десерти от нашите.
ПОЧИВКАТА
Ако трябва да съм честен, дори не помня последния път, когато истински съм се "изключил". Тъкмо приключих новия си албум и работя здраво, за да подобря лайвовете си. В момента сам съм си продуцент, затова трябва аз да управлявам всичко, но признавам – имам мания да държа нещата под контрол и съответно не мога напълно да се откъсна, за да си почина.
Концертът на Wax Tailor е на 16 март 2017 в Sofia Live Club. Билетите са 30лв от eventim.bg
Дотогава го следим на waxtailor.com
