Претърпяхте многократни промени в състава. Кои сте към настоящия мо-
мент?
Основното ядро сме аз (вокали и китара) и Радослав Паунов (бас). Нямаме трети постоянен участник, викаме Андон Тръпков (барабани) за клубните си изяви. Вярно е, че търпим много промени, но тук, в нашия регион, е трудно дадена група да се запази в един и същи вид продължително време.
Пътят, който извървя Mindown от възникването си до първия албум, дълъг ли беше?
Много дълъг. Шест години минаха от сформирането на групата през 99-а до първия албум. Само за пример – ако сега тръгнеш да издаваш, не са нужни повече от три до шест месеца, дори и сам да си пишеш текстовете и музиката. Но това, само при положение, че имаш някакъв бекграунд в музиката, известен опит. Не ако сега прохождаш или за пръв път хващаш музикален инструмент в ръцете си.
Втори ще има ли?
Бяхме на крачка от влизането в студио за втори албум, когато ни напусна тогавашният барабанист и така ни се осуетиха намеренията. Едно подобно нещо неминуемо дърпа групата леко назад.
Кой пише текстовете?
Аз ги пиша. Всички текстове са мои.
А защо ги пишеш все на английски?
Как да ти кажа?… Когато слушаш само такъв стил музика – предимно американски и британски парчета, и после се опиташ да създадеш нещо подобно, е много трудно да го направиш на родния си език. Малко са песните – нови и стари, които ми звучат добре на български. Е, друго е да си Васко (Васил Найденов, бел. авт.), примерно, щото той си е за естрада, той си е типично българско звучене – и като мелодия, и като хармония. Самият аз за себе си не се чувствам комфортно все още да пея на български, някак си не ми звучи. Макар че, имам желание и пробвам някакви неща…
И какво?
Ми може пък и да се получи. За мен ще е много добре, ако успеем да направим някое парче от storytellеrs тип, защото долу-горе така е ориентирана нашата музика текстово, на български. Този тип писане и този тип разказване, в който има история, има и смисъл… Ще е супер, ще звучи добре.
Считаш ли групата за успяла?
Не. Какво означава успяла? Има ли въобще такава?
Ами, примерно, ако е участвала в някое музикално реалити, след това всичко драстично се променя…
Моето виждане за нещата е следното: най-грубо казано има два типа движения, два типа съществуване в тоя живот. Единият е този, който е под прожекторите, който има изяви по телевизията, който е продукт на нечие виждане и т.н., а другият е по-натуралният, по-истинският – не се появява в медиите, просто прави това, което счита за редно. Аз винаги съм смятал, че музикантите, които остават в някаква тишина, тези, които са извън прожекторите, са много по-стойностни.
Значи не гоните комерсиален успех?
Има хора, които пеят убийствено – да ти се плаче чак, и те никога няма да участват в каквото и да е реалити. Аз съм направил своя избор: прави това, което смяташ за добре, защото така се чувстваш по-добре! Пък дори и музиката ти никога да не стане популярна.
Какви са ви целите тогава?
Искаме да излезем от България. Но не да тръгнем към някое конкретно
място, а примерно да направим един двумесечен евротрип с бус.
Защото чужбината е школовка, или… ?
Там има някаква основа създадена и музикантите не допускат да паднат под нея. Обикалят клубовете и онези малки лейбъли, наречени индилейбъли, и кариерите им малко по малко тръгват нагоре.
И след този трип какво?
Никога няма да се върнеш същия. След него ти оставаш с контакти, оставаш с някакъв изминат път. Той те е обогатил неимоверно.