Интересът на автора към психологията като наука вероятно дава отражение в начина, по който той изгражда своите литературни герои. Навлизането в дълбините на душевността на образите прави героите на Вежинов толкова въздействащи и запомнящи се. "Според мен по-високо от психологията като наука стои самата литература“, твърди писателят. Именно изследването на науката и нейното развитие залягат в романа като основна сюжетна линия.

Професор Урумов става автор на научна хипотеза, която осмисля целия му досегашен научен живот и открива нови перспективи пред самата наука. 65-годишен мъж, Урумов е директор на Института по микробиология, с високо обществено положение, но нещастен в личния си живот. Отношенията с жена му са хладни, заради нейна минала изневяра, но двамата продължават да съжителстват заедно. В житейския и професионален път на героя следва истински обрат, когато, "давайки път на младите“, племенникът му Сашо публикува с неговото име авангардните си научни идеи и нови хипотези за развитието на рака. В института следва яростна отрицателна реакция. Уморен и разочарован от колегите си, проф. Урумов подава оставка. В този преломен момент от живота си той среща сродна душа в лицето на Мария. Следва поредният удар на съдбата за професора, който този път ще доведе до необратими развития.