Дървото Игдрасил се извисява през деветте свята на битието. Боговете пият, бият се, любят се и си погаждат номера в райския Асгард, а хората са в средния Мидгард. Във Ванахайм са мъдрите ванири, които виждат минало и бъдеще. Светлите елфи обитават Алфайхм. Под нозете ни се простира Йотунхайм – дом на великани – ледени, морски, горски. Тролите също са там. Муспелхайм е огненият свят. В Сварталфхайм са тъмните елфи.Нифелхайм (или Хел) е земята на лед и мъгли. А в Нидавелир или Миркхайм, където властва мракът, живеят джуджета. Сред тези светове царуват мъдрият Один с неговите два гарвана и два вълка, бойният Тор, който размахва чука Мьолнир, богинята на красотата, любовта, но и на войната Фрея вее русите си коси от колесницата, теглена от две котки, а коварният Локи плете своите мрежи. Всички те ще се срещнат в сблъсъците от Рагнарок, когато ще дойде краят на света, а героичните валкирии все така ще водят падналите в битка герои в залата на славата във Валхала.
Скандинавският епос е описан с руните на двете Еди – Поетичната (или Старата Еда) и Прозаичната (или Младата Еда). Текстовете в Младата Еда са събрани от исландския средновековен скалд (скандинавски бард), летописец и историк Снуре Стурлусон. Цялото епично наследство на северните народи е подредено в Codex Regius, или Кралската книга – кодекс от XIII век, който е и най-старият оцелял писмен образец, съхранил нордически поеми.
Не е никак трудно да видим отблясъка от скандинавската митология върху толкова значими автори като великия Толкин, а майсторът на фентъзито Нийл Геймън пренаписа и адаптира скандинавската митология преди няколко години. Не е чудно, че неговата книга Американски богове се превърна в толкова успешен сериал. Съвсем отделна категория са комиксите и филмите на Marvel, които ползват директни герои от северните саги. И неизброимото количество илюстрации, както и компютърни и настолни игри. А тази очарователна епика, стотиците обрати, мащабният свят, легендите накараха няколко поколения метъл музиканти да посветят цялото си творчество на скандинавската митология и викингските легенди. Да споменем само задължителните Bathory, Enslaved, Thyrfing, Einherjer, Windir, за да имате какво да търсите в YouTube.
Викингите нахлуват в историята и фолклора
Северногерманските народи, които днес наричаме викинги, са търгували, но и грабили и нахлували с оръжия из територии в Европа, Западна Азия, Северна Африка, Близкия изток и да, Северна Америка или тяхната Винланд. Изкусни мореплаватели и свирепи бойци, те са владеели територии чак до Средиземноморието, Волжка България, Балтийските брегове, заселили са Исландия, Гренландия и Фарьорските острови и имат сериозен отпечатък върху историята и културата на британските острови, Франция, Естония и Киевска Рус.
Опитайте да си представите суровия, но идиличен живот на Ранното средновековие в Ирландия, Северна Франция или някъде по течението на река Волга. И в един прекрасен (или мрачен) ден нахлуват озверели северняци, облечени с кожи, стиснали мечове и бойни чукове, разграбват всичко, което става за ядене, отвличат животни, деца и жени, а някои от тях остават и създават викински селища в далеч по-топли, плодородни и годни за живот земи. Техните наследници са норманите в днешна Франция, областта Нормандия, дадена на викингите, за да мирясат и да не нахлуят към Париж през X век. Хиберно-сканднинавците (или скандинавски гали) населяват днешния остров Ман, Лонг Айлънд, Ирландия, Шотландия. Днешните наследници на скандинавските гали са фамилии като Макивор, Макаскил, Маккаб.
Минават десетилетия, векове, набезите остават в историята, но в паметта пламти споменът за безстрашни воини, а в местния фолклор се просмукват легендите за Один и Тор, за троли и елфи, за джуджета и богатствата на земните недра. Островните и крайморските народи виждат в приказките си селкита, които оставят тюленските си кожи, за да живеят като хора, или пък разказват за набезите на викинги, варяги и берсеркери и крият безценни реликви като Kнигата на Келс. Киното има защо да е благодарно на богатите на битки и събития легенди и история на скандинавците – силен пример е великолепният филм Valhalla Rising. Телевизиите разгръщат модерни саги и ги наричат сериали, като се обръщат към културата и наследството на народ, променил облика не само на Европа.
Културният печат във формата на руна
Двете Еди възпяват скандинавската митология, легендите кънтят из всички морски народи от Америка до Средиземно и Черно море и писатели, певци, музиканти и художници разказват, изпяват и рисуват историята на викингите, техните песни и митове. Но не са само те – ако има нещо, което остава непроменено през вековете в Скандинавия, то това е внушителната дълбочина на природата. Дълбоките лесове, фиордите, дъхавите поля, ледените брегове, буйните реки и потоци, безкрайната нощ, скърцащият в скреж ден, а над тях космическият покров на северното сияние. От епичните опери на Рихард Вагнер, красивите пиеси на Едвард Григ, през мрачно приказните картини на Теодор Кителсен, та до днешните скалдове като Ейнар Селвик и Амели Бруун, наследството на викингските народи още е тук и завладява отново Европа и Америка с песен, цвят и вдъхновява следващите поколения викинги.
Сред съвременните парламентьори на викингска култура най-автентично се открояват имената Myrkur и Wardruna. Myrkur e някогашната датска манекенка Амели Бруун, която още млада оставя подиума, за да прегърне любовта си към скандинавския метъл и свири блек метъл, умело съчетан с автентичен фолклор, за да остане днес изцяло акустичен фолклорен проект. A Wardruna е креатура на някогашния блек метъл музикант Ейнар Селвик, неговият дълбок поклон към наследството на предците му. Концептуално съвършен, той вече ни даде трилогията по Едите, в която всяка песен отговаря на руна от азбуката на викингските народи. А инструментите, на които Ейнар и колегите му свирят, са напълно автентични – там, където не е намерил инструмент, той създава сам, по описания от стари текстове и изображения. В албумите на Wardruna чуваме тъпан от еленска кожа, флейти, кравиклира, талхарпа, кози рог, съчетани с песента на ручей, шепот на вятъра в клоните, пукот на огън в зимна нощ в гората – Ейнар държи всичко да е автентично. Твори в уединението на гората и планината, създава не просто музика, а магия, напълно погълнат от верността и истинността на това, което прави, неизбежно кара слушателя да потъне в музика извън времето, за да попие наследството на викингите. Затова и не беше случайно, че толкова нишов музикален колектив беше поканен и да запише музиката на толкова високобюджетна продукция, каквато е сериалът Викинги. Ейнар държи музиката на Wardruna да се възприема на живо само в подходяща среда, където може да разгърне целия си мащаб и да отведе публиката на пътешествие. Затова и концертите им са толкова рядко събитие и винаги на специална локация. Каквато е и Античният театър в Пловдив, където на 9 юли Wardruna ще изпеят своя епос за северната мощ и магия, за битки и хармония с природата, за дивото и единството на човек и звяр. Искате ли да чуете приказката за северните народи?
