Тръгнахме от (все още) хубавия и зелен Лозенец, където точно преди година се изправи монумент на Патриарх Евтимий. Изваяна от големия ствол на дърво, статуята на светията издига масивно разпятие – към небесата и към пътниците на трамвай 10, които всеки ден минават оттам. Паметникът е разположен тъкмо на Кръста на бул.Черни връх, което намираме за тематично.
Няколко километра по-надолу, пред централния вход на НДК открихме още един нов монумент, който точно навреме ни напомни за 24 май. Стилизираните изображения на солунските двама братя и буквите от славянската азбука са излети от над 300 гилзи от патрони – доста добро приложение на военния остатък.
Наблизо са изложени и останки от една древна епоха – ръбесто парче от Берлинската стена, съборена от берлинчани точно един ден преди генералните промени да застигнат и българската държава на 10 ноември 1989.
Подминаваме Двореца и се потапяме в шумната част на центъра. На Раковски 106, в градинката пред Информационния център на Министерството на отбраната е кацнал метален гълъб, изграден от дула на автомати. Ефектен символ на мира, но някак не сме убедени дали действа положително за набирането на професионална войска.
Продължаваме по Гурко и спираме за момент пред телефонната палата, където свети ликът на Джон Атанасов – за негов ореол служат континентите и земният кръг. Внушението е ясно – и ний сме дали нещо на света, нищо че повечето хора си нямат представа кой точно е изобретил компютъра.
Завършваме разходката с разхладителна бира на българския Уолстрийт – улица Три Уши, където се е изпъчил разярен бик, символ на стабилността на фондовите борси. Надяваме се да бъде добър талисман и на нашата – имаме нужда.