Под режисурата на Мат Рийвс наметалото този път ляга върху раменете на Робърт Патинсън. Това решение бе прието скептично от зрителите, които познават актьора единствено от силно критикуваната вампирска поредица Здрач. Киноманите обаче са наясно с широкия диапазон на Патинсън – от ролята му в хорър филма на Робърт Егърс Фара и в брилянтния трилър Good Time, както и от невероятното му превъплъщение в The Devil All the Time. При всички случаи лицето зад новия Батман многократно доказва потенциала си с разнообразните си роли, емоционалните си изпълнения и галерията си от убедителни акценти и диалекти.

Именно затова ни изненадва липсата на контраст между поведението на Батман и Брус Уейн. Традиционно за поредицата Уейн обикновено е показван като остроумен и нахакан плейбой, който не се срами от публичност и общува с чар и лекота. В The Batman той е също толкова мрачен, смълчан и загадъчен без маската, колкото е и с нея. Обясняваме си държанието му с времето, в което се развива действието. Сюжетът е ситуиран в ранния етап от „кариерата“ на Батман, само две години след зараждането на героичното му амплоа. Вероятно обаче зад лаконичността му се крие интересно режисьорско решение, което води до един от любимите ни аспекти от филма.

За пръв път виждаме Батман истински заплашителен. Въздействието на тежките му стъпки и силуетът му в тъмнината се пренасят и върху зрителите. Ефектът е постигнат както чрез резервираната актьорска игра, така и чрез липсата на активен диалог от страна на героя. В интерпретацията на Рийвс Батман комуникира много повече чрез погледи, жестове и дори отсъствието на такива. Мълчанието в този случай не означава пасивност. Достатъчно е да се загледаме в реакциите на останалите персонажи към присъствието му. Появата му е достатъчна, за да предизвика реакция – в този смисъл дори самото му съществуване може да бъде възприето като активно действие. От друга страна дистанцията между Батман и полицаите поставя ясен знак за неравенство – той е аутсайдер, но не единствено заради ролята си на отмъстител, а и заради стената, която сам изгражда около себе си.

Оттам идва и застрашителното му излъчване. Важно е да обърнем внимание на преследването с коли, което се случва към средата на филма. Не само, че е майсторски заснето, използвайки загуба на фокус, интересни ъгли през отраженията в стъклото на автомобила, и поредица от близки кадри, но и е почти изцяло пречупено през гледната точка на преследвания. В този случай Батман се превръща в приближаваща опасност, от която няма измъкване. С динамиката си и нарастващото си напрежение тази сцена напомня на кошмар, в който сънуваш, че бягаш от чудовище. Неумолимо настъпващ като приливна вълна, героят приклещва плячката си, след което с бавна крачка приближава на фона на пламъците от експлодирали камиони. По този начин кривваме от ясната граница между добро и зло. Да, целта на Батман е да помогне на онеправданите, да спаси застрашените и да се справи със злодеите. За да успее обаче, пропуска да зачете невинните косвени жертви. Това е егоцентризмът на супергероите като цяло – в името на общото добро загубват представа за обстоятелствата. Тази концепция намира отражение и в друг сюжетен аспект от лентата, който обаче ще се въздържим да коментираме, тъй като издава важен елемент от историята.

Предвид общата картинка, нека да разгледаме и филма като цяло. С времетраенето от близо три часа, Мат Рийвс успява да затвори почти всички сюжетни линии, оставяйки си и вратичка за продължение. По-интересният момент тук е жанровата специфика. Разбира се, феновете на екшъна не биха останали разочаровани, тъй като има немалко напечени сцени със задължителните взривове, бойни хватки и скачане от сгради. Тук е мястото да отбележим, че бойната хореография е на изключително високо ниво и ръкопашните сцени са динамични и достоверни. Много от тях се развиват през нощта, което е чудесна предпоставка за игра на светлина и сянка, силуетни кадри и редуване на контраст с монохромна хармоничност.

Тези епизоди обаче минават на заден план пред доминиращата атмосфера във филма – криминалната мистерия. Силно повлияният от Финчър почерк приближава The Batman много повече до Седем и Зодиак, отколкото до трилогията на Нолан, например. На фона на щурото изпълнение на Джим Кери в Батман завинаги, Пол Дано придава коренно различна аура на основния антагонист. Като започнем от кожената маска, преминем през чудовищните убийства и стигнем до зловещите поздравителни картички, които убиецът оставя за Батман, имаме подобаващ материал за един истински трилър. Въпреки че традиционният за франчайза социален коментар присъства и тук, доминира стилистика на нео-ноар, примесен с леки хорър елементи. Въпреки че почти не виждаме насилие на екрана, подобно на присъствието на Батман, и тук много по-силен емоционален отпечатък носи това, което е премълчано. Самите загадки са добре заплетени и не подценяват интелигентността на зрителя. Дори някои разкрития да са очевидни, други ни оставят с отворена уста.

Ноар естетиката се усеща почти навсякъде: от вътрешния монолог, с който започва и завършва филма, през закодирани послания, оставени от убиеца, до дългите мрачни погледи и фаталната жена, с която се завърта романс. Като добавим изчезнала чужденка, таен мафиотски кръг и мистериозни разговори над полупразни чаши алкохол, картинката е пълна.

Гарантирано добра рецепта за нов прочит на добре позната история е пречупването ѝ през призмата на нов жанр. В резултат получаваме един доста по-сериозен Батман, който чудесно би се вписал във вселената на Жокера от 2019 година.

Дизайнерските решения също гарантират специфичното обаяние на лентата. Попадаме в Готъм такъв, какъвто би го видял Ридли Скот в научнофантастичната си класика Blade Runner. Пълната морална деградация и замяната на ценностите е отразена във всеки детайл. Ярките екрани, които блещят очи от монументалните модерни сгради, напомнят за влиянието на медиите, докато в тъмните улици се спотайват хулигани със спрейове в ръце. Престъпността се простира далеч отвъд вандалските прояви – от опасните подземия на метрото, където скитат дребните риби, до корупция по най-високи етажи.

Въпреки критиката, която понесе новата маска на Жената-котка, простотата ѝ внася допълнителен реализъм в образа. Можем напълно да повярваме, че това е костюм, който си е направила сама. В това има смисъл, имайки предвид скромния ѝ произход и финансовото ѝ положение. Тъкмо този подход към супергеройския жанр е похвален и отличава The Batman от повечето му конкуренти. Спорно е дали това изобщо е блокбъстър в общоприетия смисъл на понятието. Не липсват епични сцени на битки и бедствия, особено във финалните моменти, но те не заемат толкова важно място в завършеното произведение.

В заключение можем единствено да добавим, че с нетърпение очакваме да разберем какво се крие в следващите страници от новата глава на Батман. При всички случаи се надяваме Мат Рийвс да се завърне на режисьорския стол за бъдещите филми от поредицата.

За най-запалените фенове изтъкваме и една изненада, която създателите на филма са подготвили. Ако отидем на уебсайта www.rataalada.com, откриваме криптирано съобщение, което можем да разкодираме сами, а освен него и… Оставяме ви да видите сами.

Тук проверяваме кога и къде можем да гледаме филма.