Идеята хрумна на мен и на Иво Георгиев, който свири в друга група, преди 4 години. Във Варна нямаше място за ъндърграунд музика – метал, хип-хоп, ска, и затова решихме да си направим наше място, където да свирим и да каним други групи да свирят. Понеже младежките домове не изпълняват функциите си – някои са превърнати в плейбой барове, в други не се разрешават концерти, трябваше да се намери алтернатива. Избрахме помещение, купихме апаратура – всичко най-необходимо за един концерт. Познавахме се с повечето от групите, те нямаха нищо против да идват и да свирят. Така започна всичко.
Преди да затворят клуба почти всяка вечер имаше концерт.
Последните две-три години бяха много силни. Когато има сцена, място, където да се свири, се стимулират младите хора, появяват се повече групи.
Имаш ли приблизителна статистика колко концерта сте направили в Зоната за тези 4 години?
Над 500 концерта сме направили до момента. През тези години на сцената на клуба свириха може би над 300 групи, включително много чужди.
Пътувате много в страната и в чужбина. Ако трябва да направиш сравнение между Варна и други големи градове, какъв извод се налага?
Със съжаление мога да кажа, че Варна е един от големите градове, където положението е най-тежко по отношение местата за изява на младите хора, на групите от тази ъндърграунд култура. За сравнение ще дам Пловдив, където има 7-8 клуба, подобни на нашия, и те винаги са пълни. Тук обаче като видят 20 човека на едно място, става проблем. Това е наследство от миналото, не могат да вникнат в тази култура. От полицията също нямат никакво желание да съдействат. Ние винаги ги предупреждаваме, когато има концерт. Винаги има хора, които не влизат, стоят отвън и вдигат шум. Полицията вместо да мине и да им провери личните карти, идва чак след 24:00, когато някой вече се оплакал. В Румъния например не можеш да разбереш, че в клубове като нашия се провеждат концерти – полицейската кола минава периодично, няма струпване на хора, всичко е подредено.. Тук всичко се прехвърля върху нас и е по-лесно направо да ни затворят. Няма човек, няма проблем, както е казал Сталин. Не обвинявам конкретно кмета, защото едва ли може да обърне внимание на всеки проблем, а тези, които са под него – просто не могат да приемат различното, не поощряват младите хора да се занимават с музика, да търсят публика, изява…
Търсили ли сте изобщо подкрепа от общинската администрация?
Много пъти сме молили за място, давали са ни някакви надежди, но си останахме само с обещанията.
Според някои причината, че няма други подобни клубове, е липсата на интерес към този тип музика.
Това не е така. Само допреди 10 години Варна беше един от водещите градове в това отношение. На подобни концерти са идвали по 400-500 души. Тези, които сега са против, ги наричат наркомани, а всъщност сред тях са и собствените им деца. Не може да се твърди за 400 души, че са отпадък.
Какво се случи според теб в крайна сметка?
Моето обяснение е, че тези, които не разбират нашата музика, искат да покажат пред хората, че Варна е един спокоен и тих град, без никакви проблеми. Търсят жертви като нас, за да отчетат дейност и да изтъкнат: ето, ние разбихме сборище на наркомани. Но хората, които идват на концертите, са в пъти по-образовани и културни от клиентелата на чалга дискотеките. Не искам да споменавам имена, но на улицата пред тях по цели нощи се крещи и никой не им прави забележка. Ето това е двоен стандарт.
През тези 4 години имали ли сте и друг път проблеми с органите на реда?
Постоянно, просто досега сме успявали да се спасим. При последната проверка в началото на февруари ни написаха няколко акта, от които само един е основателен. Цялата история е малко смешна: ние си имаме организация и към 22:00 извеждаме всички под 18 години. Проверяващите дойдоха в 22:05, още не бяхме успели да изведем всички и вътре се оказа едно момиче под 18. Другите актове са затова, че нямаме металотърсач и лицензирана охрана. Но според общинската наредба те се отнасят за нощните заведения, а ние работим до 24:00. Другата причина е, че по време на проверката в клуба е имало 80 човека, въпреки че сме декларирали 25 места. Но ние сме записали, че тези 25 места са седящи, никъде не е посочено че не може да има правостоящи.
Как реагираха групите, феновете?
Вижте форумите – не са доволни. Те си харесваха клуба, макар че не беше претенциозен. Все пак беше единственото място, където може да се свири такава музика. Затова сега търсим друго място.
Дотогава?
Другия месец започваме турне с Crowfish и Уикеда. От 2 до 19 април сме в чужбина – Германия, Австрия, Унгария, Чехия и обратно през Сърбия. Преди това, от 19 до 28 март сме в страната.
