Богданов: Мъглява идея за нея се появи преди около две години. Оказа се, че през изминалите двайсетина години сме създали изображения, които са се случвали между наши големи серии и не са попадали в подреден вид под концентрираното ни внимание. Започнахме да си даваме сметка, че е добре да ги разгледаме и за тази цел преровихме архива си. По-активно се занимаваме с изложбата през последната година.
Трудно ли синтезирахте толкова материал в 80 фотографии?
Мисирков: Процесът по подбирането беше ужасно мъчителен. Чисто техническата работа по преглеждането на всички папки с негативи и диапозитиви течеше горе-долу от миналото до това лято. Материалите трябваше да се сканират, наред с преглеждането на снимките на дигитален носител, за да знаем с какво разполагаме.
Б: Към края на първата година осъзнахме, че няма как да се справим сами с това начинание и поканихме австриеца Валтер Зайдл да свърши основната смислена работа, а именно – подборката на кадрите. Разбрахме, че ако искаме да направим изложба, в която основният акцент да са снимките, а не запечатаните на тях образи, ни трябва човек, който не е обременен от тежък сантимент или жълто-политически звездни залитания. Експозицията е с активно наше участие, но – в края на краищата – сериозно негово дело.
М: Оказа се, че сме забравили страшно много кадри, които някога са ни минавали през очите.
Колко често попадате на такива забравени съкровища?
М: Случва се, ако сме имали повод да се заровим.
Как е най-добре да се разглежда една изложба – с необременено съзнание или при наличието на определена информация?
М: Доколкото така или иначе се оказахме документалисти в последните 10-15 години, тази изложба е документална. Нормалният начин да я възприемеш е, като разлистваш албума и едновременно с това гледаш имената и годините, за да придобиеш интерес към лицата на фотографиите. Книгата е документ, който остава във времето.
Спомняте ли си всяка история зад кадрите си?
Б: Все още си спомняме историите, но сред тях няма любопитни. За голяма част от тях се сещаме едва след като видим фотографиите. Можем обаче да ви заведем на мястото, където снимахме дизайнера Хавиер Марискал, съвсем наблизо е.
М: На откриването някои от героите изпаднаха в пълен ступор, опитвайки се да си спомнят къде и кога сме ги заснели..
В тази изложба ли са събрани най-важните хора в България?
Б: Изложбата показва хора, които по някакъв начин са минали през живота ни или ние – през техния, затова е и лична, без други претенции. Обвързана е и с група хора, заедно с които сме прекарали последните двайсетина години, играли сме си на изкуство и сме упорствали да живеем тук.
М: Изложбата няма претенции за пълно социологическо и антропологично изследване на нацията. Въпреки че е съставена само от архиви, съдържа елемент на иновация – оказа се, че в последните години това е първата соло изложба на български автори, подредена от чуждестранен куратор. Това може и да започне нов етап в правенето на изложби у нас, защото веднага няколко души се сетиха да направят същото.
Различна ли е настройката ви, когато снимате известни личности и обикновени хора или модели?
Б: Към всеки човек подхождаме с уважение, но никога с излишен страх или преклонение. С абсолютното съзнание, че аз съм световноизвестна звезда заставам и снимам всеки без проблем (смее се). В изложбата има една поредица от по-лични фотографии, които са се случили естествено, т.е. не са постановъчни. Така или иначе смятам, че трябва да спечелиш доверието на човека срещу теб и оттам насетне може да се отпуснеш, да затвориш очи и да го усетиш.
Има няколко кадъра с Явор Гърдев – случайно ли е или просто обичате да го снимате?
Б: Най-много пари ни даде, понеже е много суетен (смее се). Разбира се, всичко е абсолютно случайно.
М: Странното е, че хора, на които много държахме да присъстват, понеже са ни близки, имат по две-три снимки за всичките тези години. С Явор се оказа, че по повод различни театрални сюжети се е натрупал много по-богат слой фотографии.
Б: Той е дащен модел. Актьорът в него е абсолютно жив.
Един от най-впечатляващите портрети е този на професор Азарян и неговия великолепен клас, в който виждаме някои от най-силните ни съвременни режисьори и актьори.
Б: Снимката е специална заради хората, които са събрани вътре. Не мога да се сетя точно колко години след завършването на този клас е заснета, но беше по проект на списание 1. Там нямаше шест-пет, звезда-незвезда – стана ли дума за снимка с професора, всички се явиха. За мен този кадър е уникален с това, че всички, събрани там, са дали и продължават да дават принос в случването на българската култура. Чудно е как един гений е успял да обедини тези хора, всеки от които носи собствената си гениалност.
Сякаш чернобелите снимки са по-силните в изложбата.
М: Не се чувстваме обременени, защото с еднакъв кеф снимаме и чернобяло, и цветно. Това, че две трети от фотографиите са черно-бели е абсолютно случайно.
Б: Кураторът съвсем целенасочено си произведе чернобяла, цветна и смесена стена. Има и снимки, които са толкова силни, че не търпят нищо друго около себе си. Изобщо, играта с подреждането е много специфична. Дори не толкова силната водеща фотография може да се подчертае от съседен дубъл, който работи много силно в групата, в която е включен.
Ако след 20 години направите втора част на Портрети, кои хора ще влязат в нея?
Б: Като се има предвид в какви посоки и с какви глупости се забавляваме, как се разсейваме и придвижваме между движещите се и статични картинки, не мога да кажа от сега. Друг е въпросът, че и в момента можем да извадим разширено издание с поне още 100 фотографии, но за целта трябват два етажа на СГХГ.
Мислили ли сте да съберете фотографиите от изложбата в луксозно издание?
М: Фотокнигата към изложбата, издадена от Жанет 45 (с текстове на Валтер Зайдл, Мария Василева и Георги Лозанов – бел. авт.) е точно такъв сборник.
Б: През 2014 ще излезе и версия с твърди корици. Изложбата ще поживее още малко и ще попътува тук-там по света, но онова, което ще връща хората към историята й, е именно това издание.
Какво става с киното?
Б: Върви, особено световното.
А вашето?
Б: Не сме се отказали да участваме в правенето на кино, забъркани сме в разни проекти, но като че ли най-скоропостижно се надяваме напролет да ви поканим на прожекция на Последните черноморски пирати – най-новия филм на АГИТПРОП.
Портрети е в Софийска градска художествена галерия до 26 януари
Фотокнигата Мисирков/Богданов – Портрети ’92-’13 е в книжарниците и на books.janet45.com, 35лв; календар и други сувенири от изложбата ще откриете тук
