Новото място е и ново начало – ново, но за опитен екип, който умее да използва тази възможност, за да разгърне таланта си и да развихри въображението си. Голямата новост тук са пиците. По-голямото пространство дава възможност тази така популярна за италианската кухня храна да намери място и в менюто на Osteria Pastoccino. И ние нямаме никакво намерение да пропуснем шанса да ги опитаме. Но първо салата!
Дошли сме точно навреме. Менюто на ресторанта се обновява два пъти годишно със смяната на студените и топлите сезони, но всеки месец има и тематични предложения. А сега Osteria Pastoccino е готова с меню, създадено за празниците Цветница, Великден и Гергьовден. Някои от тези ястия ще можете да опитате само до средата на май и препоръчваме горещо да се поглезите с тях.
Започваме със салата бурата. Буратата е онзи млечен деликатес, който представлява моцарела, но с течен център от сметана. Родината є е италианската провинция Пулия и тук идва точно оттам. Пристига върху зелен килим от микс свежи салати, мариновани отделно репички и неочкаваната компания на жълто цвекло. Неособено популярен продукт, жълтото цвекло е крехко и хрупкаво и с по-свеж, но по-богат вкус от червения си братовчед. То придава лека захарност, която се съчетава отлично с млечното сърце, а миксът от зелени салати дава неустоима свежест. Салатата е с цитрус дресинг, приготвян на място с лимон, портокал, мента, мащерка и зехтин, който деликатно обогатява вкусовете на отделните съставки. Жълтия цвят, оказва се, ще срещнем във всяко от предложенията, които опитваме в този светъл дълъг обяд.
Прясната паста е това, с което свързваме Pastoccino, но пицата е новата им гордост, причината да добавят Osteria към името на ресторанта и се насочваме към средиземноморска с мариновани сардини. Още докато идва към масата, поднесена от майстора в кухнята Александър Стефанов, ни подсказва за топъл хляб, лято и житни класове. Самият аромат на пицата е хрупкав, ако това изобщо е възможно, а когато каца пред нас на масата, я поглъщаме с очи и обоняние още преди да сме я вкусили. Тестото за пиците се прави с квас, която отглеждат тук на място. То се приготвя по традиционна рецепта, като отлежава и зрее след замесване на специална температура 48 часа, преди да се оформи на топки, за да втаса още няколко часа. След това се запича в пицарника, а преди да дойде на масата, пицата е поръсена с тънки резени червен лук и стръкове саликорния или морски копър. Тази сочна трева расте по скалите около морето и има меко солен вкус, който така добре си отива с маринованите сардини. А ръбчето на пицата се залива леко с екстра върджин зехтин – по този начин то не е сухо, а става пухкаво и меко и се топи в устата.
Храната е преживяване, както не забравят да подчертаят от Pastoccino, и предизвикани от топлите слънчеви лъчи, излизаме да изживеем този обяд в пълно доволство на масичка на тротоара пред ресторанта. За да е пълно удоволствието, се насочваме и към напитките – леко розе или наливна пивка светла бира от Италия. Специално за тези български празници от ресторанта предлагат и вина от бутикова малка изба от Юго-западна България.
Пицата е толкова вкусна, че изчезва още преди да е съвсем изстинала. И никак не се бавим, преди да си вземем следващото изкушение – ризото с патешко магре и шафран. То е толкова пухкаво и жълто, сякаш слънцето е изпратило няколко лъча в печката на готвачите и те лежат под слайсовете запечатано в масло патешко. Ароматът на масло, разтопено в ориза арборио – най-добрия избор за ризото, е толкова обсебващ, но удоволствието достига пика си, когато вкусиш от него и той изпълни устата със солен екстаз от пухкавия почти като пюре ориз, събрал в себе си мекотата на маслото и ароматния вкус на пармезана. А патешкото, приготвено medium rare, както е редно за такова месо, е крехко, ароматно и толкова сочно! Вече знаем – това е истинският вкус на ризото, без който оттук нататък не можем да живеем.
Оставяме си време да се насладим по-дълго на това колкото семпло, толкова и деликатно и пищно на вкус ястие, за да изпием по чаша вино или бира и да попием слънчево пролетно безвремие, докато Йоана ни разказва за ресторанта и за философията му за храната. Акцентът е средиземноморската кухня, защото в нея храната е вкусна, но лека – дава енергия, без да тежи, а пърженето отсъства като готвене. Всъщност, придържайки се към този тип храни, на човек не му е нужна диета. Тук работят изключително с пресни продукти, които идват от малки ферми и производители от страната. Пастата се приготвя прясна специално за тях от италианци. А всяка рецепта, независимо дали е популярна или нова за гостите на Pastoccino, носи почерка шеф Александър Стефанов.
Щипката авторство, добавеният щрих превръщат всяко от предложенията в нещо повече от просто добри ястия. И ще се убедим в това с последното блюдо, което ни сервират – свинско бонфиле със сос кафе.
Отново първо ядем с нос и очи, преди да вкусим от самото ястие. Ароматът сякаш има вкус и все пак самият вкус надминава очакванията, като разгръща намекнатото от уханието. Месото е оформено на пънчета, които отново са запечатани на тиган, за да запази соковете си, а след това е глазирано в масло и изпечено до готов вид. Идва в компания на глазирано жълто цвекло като ярки перли, мариновани репички и запечена цикория, овкусена само със сол. Ястието е залято с авторския сос на Алекс от кафе, коняк, сос маринара и мед. Месото е толкова крехко, че без никакви усилия се предава под натиска на ножа, а в устата предизвиква нежна експлозия. Отделните елементи на соса се разгръщат след всяка хапка и да, наистина храната тук е преживяване, което неусетно продължаваме повече от два часа. Защото животът е хубав, а пролетното слънце, уютната атмосфера и вкусната храна са най-простичките и чудесни негови подправки.
Сан Стефано 27 В ( вход откъм ул. Шейново)
Тел 0887181856
