Как да го обясня… няма значение с какво е различна. Защото тя все пак се занимава със същия персонаж – човек, който изпада в кризи и се мъчи, докато е жив. За Иванов смъртта е някакъв вид пробуждане. Иначе пиесата се занимава с общочовешки неща, с банални неща. Влюбване, разлюбване. Като мелодрама си е. Може би не точно мелодрама, защото героят се е отказал от втория план, от това да бъде с маска, да приеме какво му поднася съдбата, да лъже. И всъщност се оказва, че когато се отказва от това, се отказва от живота.
Има ли нещо общо между теб и Иванов?
Има много общи неща – случвало се е да се чувствам като него. На една възраст сме. Сигурно е симптоматично… Но така де – на мен това, което уча от него, ми е по-полезно от това да откривам десетте разлики.
В началото много исках да изиграя тази роля. И преди, като съм чел пиесата, съм си мислел, че би било чудесно точно аз да я играя. Но сега, като минават репетициите и в театъра изникват някакви проблеми, малко ми е “ту ми се играе, ту не ми се играе”. Но така или иначе играеш, интерпретираш я.
Ако трябва да опишеш българския театър с три имена, кои са те?
О, не знам. Моят български театър до голяма степен се съдържа в една личност – Коко Азарян. Той ми даде шанс в началото да играя в негова постановка. Работил съм и със Стоян Камбарев, който почина, светла му памет, и това ми е останало също като голям допир до истинския театър. С него беше изключително да се работи. Иначе българският театър в момента има много качествени хора.
Ти самият гледаш ли театър?
Да. Гледах Хъшове последно, защото играя във филма, който снима Сашо Морфов. Тоест за втори път го гледах. Имам пропуски в последно време, но обичам да ходя на театър.
С коя от ролите си се идентифицираш, има ли някоя особено близка до твоята природа-порода?
Най-близка до моята природа… не знам. Абе, ролите са отрязъци от живота на едни хора и по никакъв начин не могат да те опишат. Могат да опишат само твои състояния. В този смисъл – всички роли са ми близки. То това е и начинът да ги изиграеш. Но няма роля, с която да се идентифицирам изцяло или повече.
Правиш ли халтура? За какво не би се продал, дори ако ти предлагат много пари?
Аз не знам какви са границите. Бил съм водещ тук-там. Не бих се изнасилил за много пари, не бих направил нещо, което ме мъчи. Винаги, когато съм правил нещо извън изкуството, съм намирал някакъв смисъл в него.
Какво те ядосва?
Аз се ядосвам на себе си – много напоследък. Ето това ни е общо с Иванов, и той много се ядосва на себе си. Иначе някакви дреболии ме ядосват – примерно днес исках на сцената да има книга и я искам от 5 репетиции насам от реквизита и все не ми я дават, защото не знам си какво си. И това ме ядосва. Офлянкването, глупостите.
В момента снимаш ли филм? Какво снима последно?
В момента – Хъшове. Преди това – чужди продукции с разни звезди.
Кино или театър?
Напоследък повече кино ми се прави. Въпреки че няма много какво да се снима… Но сякаш се уморявам от хаоса в театъра някак си и като че ли ми се играе в по-малко постановки, по-качествени и отбрани. Работи ми се с единомишленици.
Това не се ли случва в Народния театър в момента?
Ами… силно казано. Не и в Иванов – според мен. Лично за мен идеалният вариант би бил някакви снимки – почивка – репетиции на качествено представление. По-малко роли. По-ценни за мен.
Мислиш ли, че по-малкото роли задължително ще са по-качествени?
А, не знам. За себе си мога да кажа, че винаги едното е за сметка на другото. Не можеш да се бъхтиш в 100 неща и всички да са много добри.
Името ти се свързва вече с новия Модерен театър. В крайна сметка влизаш ли в трупата?
Не, на щат не. За момента не съм подписал договор. Не се колебая, засега казах, че не искам, че ще съм на хонорар известно време – ако искат. Нещо като пробен период – да видя как ще тръгнат.
Според теб възможно ли е в България да просъществува частен театър?
Скептицизмът е някак си присъща черта на българина. “Т’ва нема да стане, онова нема да стане” – то ако разсъждаваме така, как ще стане? Аз мисля, че всеки трябва да има шанса да си намери точната формула.
Мъчи ли те популярността?
Този въпрос не съществува. Ти си малко или много публична личност. Разбира се, че съм се дразнил на разни глупости, но тази популярност си върви с професията.
Какво те вълнува в момента?
Точно в момента – това, че след половин час имаме генерална репетиция и се вълнувам в лошия смисъл – напрегнат съм. В личен план – синът ми. Но това са лични неща. Хобита нямам.
Какво предстои след премиерата?
Не знам. Сашо Морфов ще прави чак през април нещо. Дотогава съм в неизвестното. Или във всекидневното.