Дали превеждайки френската дума essai [есе] Александър Шурбанов се оттегля от жанровата характеристика на книгата и превръща философските разсъждения в много лични, човешки опити? Текстовете тук разискват важни обществени и културни въпроси като изкуството и терора (дори изкуството в терора), прехода от младостта към старостта, ценностите преди и сега, смъртта и бъдещето.

Опит е толкова лична книга-дневник, че критическият елемент свободно се слива с индивидуалния авторов поглед и текстът може да се разглежда като фрагменти от картина, които се възприемат еднакво добре в своето единство, но и в своята частност.

Това е седмата книга с есета на проф. Шурбанов, който на Деня на будителите бе отличен с Голямата специална награда на Портал Култура "за изключителния принос на неговото поетично и преводаческо дело". Именно на него дължим българския превод на велики произведения като Изгубеният рай на Джон Милтън, Кентърбърийски разкази на Джефри Чосър, както и новия превод на Шекспировите големи трагедии: Хамлет, Отело, Крал Лир и Макбет.

Последната му книга излиза извън коловоза на злободневието и от първата до последната страница следва фината нишка на неподправения, макар и забравен от мнозина, идеал на хуманизма. Въпреки скромния си обем, Опит (изд. Сиела, цена:15лв) е голяма литература – такава, каквато можем да четем на всяко кътче от света и тя да бъде актуална и общовалидна.