Опознайте наследството, за да го обикнете

Идеята се ражда във Франция през 80-те – за ден-два дълъг списък от сгради с особена архитектурна и културна стойност да отворят врати за желаещите да се огледат и разходят вътре, за да опознаят и обикнат наследството на града си. Получава се така добре, че днес Европейските дни на наследството се организират в много държави, а тук за седми път ги честваме благодарение на Френския институт, Министерството на културата и Столична община (събитието е част от нейния Културен календар). Над 30 сгради разкриват тайните си на 19 и 20 септември, а някои даже готвят специални програми за случая. Вижте повече на institutfrancais.bg и artsofia.bg, докато ние тук ви подгряваме с любопитки за 6 от адресите на картата на Дните.

Лятото на 1904 е, когато на мястото на дъсчения театър Основа започва строежът на Народния театър по проект на виенчаните Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. 3 години по-късно театърът е готов да посрещне публика, а първият по-сериозен прът в колелото му идва през 1923, когато по време на спектакъл избухва пожар и унищожава сградата. Добрата новина е, че при реконструкцията театърът се сдобива с ултрамодерна сценична механизация, която и до днес участва във всички представления на Голяма сцена. Естествено, Народният не се отървава без рани и от Втората световна, когато южното крило е бомбардирано. Вероятно затова и днес върху червената му завеса грее феникс – птицата, която пак и пак се възражда от пепелта. Ако включите театъра в плана си за 19 септември, питайте на място да ви разкажат и за подземията му, и защо сред червените му седалки тук-таме има и жълти.

19 септ, 10:00-16:00

В началото БАН не била БАН, а БКД – Българско книжовно дружество, със седалище в Браила, Румъния, по разбираеми причини. Все пак годината била 1869. Ето как БКД става една от най-първите български институции, като предхожда с почти десетилетие самата Трета българска държава и след Освобождението си издейства терен за строителството на собствена красива сграда на ул. Цариградска. Проектът е на арх. Херман Майер, чиято работа е допълнена през 20-те от Йордан Йорданов и Сава Овчаров, които дават всичко от себе си старото и новото крило да изглеждат хармонично. Заслужава си да впишете БАН в плановете си – за Дните на наследството Академията готви беседа за историята си, филмови прожекции, изложение на миниатюрни книги и занимания за деца.

Между 26 и 70. Толкова джамии е имала по едно време София, а сградите на някои все още са си тук, просто сега живеят друг живот. Като Археологическия музей например, който бил най-големият мюсюлмански храм в града. Днес тук е останала само една джамия – Баня Баши, кръстена така заради близостта си до Централната баня. Над входа ѝ се чете числото 974, затова и учените залагат, че е построена през въпросната година по мюсюлманското летоброене или 1566/7 по нашето. Сигурно сте забелязали, че стои някак накриво спрямо улицата. Това е, защото, също като всяка друга джамия, Баня Баши е обърната така, че да гледа към Мека.

Знаехте ли, че на мястото ѝ и преди това е имало еврейски храм? Открита преди точно 111 години, настоящата Софийска синагога е проект на австриеца Фридрих Грюнангер, който я базира на Виенската, по-късно разрушена от нацистите. Така вече над век разполагаме с най-голямата синагога на Балканите, трета по размер в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Под красивия ѝ таван могат да се поберат поне хиляда души, а над главите им ще виси двутонен полилей – най-големият в страната. Така че не забравяйте да погледнете нагоре, когато сте там. Отделете си време и за историческия музей, приютен в синагогата, който разказва за Холокоста, за еврейската общност у нас и за спасяването ѝ през Втората световна война.

19 и 20 септ, 10:00-13:00

Няма начин да не сте се питали какво ли се крие зад оградата ѝ от ковано желязо, зад прозорците с дървени щори, зад фасадата с мотиви от необарока… Къщата на Оборище 27-29 съществува от почти сто години – била построена през 1929 за банкера Ангел Куюмджийски, но приятели му внушили, че не е достатъчно съвременна, и той бързо си сменил адреса. Така през 30-те тук се нанася Френската легация, а по-късно зданието става резиденция на посланика (посолството е в съседство). Мраморни камини, дървено стълбище, библиотека от кестен, мебели и картини от 18-19 век, статуетки от порцелан, старинни сребърни предмети и гоблени ни чакат вътре. Какво още, разбираме в рамките на Дните.

Ще го намерите на мястото на бившите казарми – в Южния парк, зад хотел Hilton. Сградата, построена през 1932, била терен за стрелково обучение на военнослужещи до 1969. Това включва и онзи период през 40-те, когато точно тук са изпълнени смъртните присъди на 55 души (сред които Никола Вапцаров и Владимир Заимов), осъдени по тогавашния Закон за защита на държавата. Днес, разбира се, изстрели тук не се чуват, но слушаме как историята говори – Гарнизонното стрелбище сега е филиал на Музея за история на София или "мемориал на опрощението и почитта към всички жертви на политическо насилие в България".