ОТ БРОЯ | Оригиналът винаги ще побеждава репродукцията
Този материал е част от есенния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Открийте го ТУК.
Анелия Николаева е новият директор на Националната галерия – венец на дългогодишна кариера, посветена на българското изкуство. Дипломиран изкуствовед от НХА, тя е израснала професионално в самата галерия – от уредник до главен уредник, куратор на десетки значими изложби на класици като Иван Милев, Никола Маринов и Владимир Димитров – Майстора. Специалист по българското изкуство с международен опит, тя поема отговорността за една от най-важните ни културни институции, когато музеите преосмислят ролята си между традицията и дигиталното бъдеще.
Текст: Йоана Мирчева
Каква е ролята на класическите музейни институции в дигиталната епоха, в която живеем?
Класическите музеи дълбоко в сърцевината си, поне що се отнася до управляващата колекциите методика и структура, си остават консервативни. Но тяхното лице е все по-обърнато към публиката и в този смисъл – все по-модернизиращо се в крак със съвремието, защото интересът на публиката трябва да бъде непрекъснато провокиран. Отговорът на въпроса дали цифровото изображение ще замести оригинала, за мен все още стои в полза на оригинала, т.е. класическите музеи, но през новите форми на презентация на колекциите си остават с ключова роля за съхраняването на културната памет. От друга страна, дигиталната епоха неимоверно облекчи чисто музейната работа, свързана с регистрация, съхраняване, опазване и популяризиране на артефактите.
Какви нови формати за представяне на изкуството наблюдаваме в световен мащаб и кои мислите да въведете и тук?
Свидетели сме колко бързо в последните двайсетина години цифровото съдържание навлезе във форматите, които представят изкуството. Характерът на експозициите се променя с развитието на дигиталните технологии и отдавна вече не е достатъчно в една изложба да бъдат окачени само едни картинки. В този смисъл у нас, както и по света артисти и куратори се възползват максимално от дигиталните възможности. Както виждаме, все по-често мислим и за създаването на изцяло дигитални преживявания, каквато е например подготвяната в момента в Националната галерия имерсивна инсталация, посветена на творчеството на Захари Зограф.
Базирайки се на вашия опит от специализации в Париж и Мюнхен, как може да се позиционира българското изкуство по-силно на международната сцена?
С по-активни професионални контакти и по-голяма динамика в инициирането на изложби зад граница. С повече реклама от всякакъв тип – от публикации, през участия в научни форуми или просто професионални срещи до изложби и представяния, които да допринасят за изграждането на нашия, на българите, културен образ. Нашето изкуство винаги е било част от европейските глобални художествени процеси и трябва да работим по-активно в тази посока.
Защо е важно хората да изживяват и „консумират“ изкуство „на живо“ във времена, в които могат да разгледат всичко онлайн?
Защото в сърцето на изкуството стои личното преживяване – от една страна на артиста, създателя, от друга страна на зрителя. И за да се получи контактът между тях, трябва да има живо общуване, не опосредствано от различни медии. Възприемам онлайн средата по-скоро като информационно-опознавателна, като репродукционна на оригинала (разбира се, тук не става въпрос за работите на артисти, работещи в областта на цифровото съдържание и мултимедията). Но въздействието на всяка творба на изкуството се случва единствено в директна връзка с разума и емоциите. Когато окото е обучено да гледа оригинали, то винаги ще остане неудовлетворено от срещите си с репродукцията.
Как виждате въздействието на изкуствения интелект върху изкуството – като заплаха за традиционното творчество или като възможност за нови форми на изразяване?
По-скоро второто, доколкото зад него стои все пак човекът.
Вие сте специалист по българското изкуство от края на XIX и първата половина на XX век. Къде е ключът към съхраняване на класическото наследство и отварянето към съвременните тенденции в изкуството?
Ключът е в много доброто познаване на историята и нейните процеси, както и осъзнаването какво съхраняваме и какво искаме да направим от това наследство за идващите след нас. Отдавна музеите не са просто пасивни „съкровищници“. Тяхната роля е да бъдат максимално отворени за обществото, предлагайки хиляди разкази и интерпретации на процеси, на отделни художествени произведения и хората, свързани с тях. И тук няма разлика между „класическо“ и „съвременно“ изкуство.
Програмата на Националната галерия следете тук.
