ОТ БРОЯ | Центърът на центъра
Моралът и философията са нищо без абсурд и смях, по тази линия всички пътища водят към Габрово, което се бори да има от всичко по достатъчно. Илина Пенева ни превежда през коридорите на бъдещия Център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод.
Пълния разговор четете в летния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Открийте го ТУК.
Какъв бизнес модел сте изградили за този център – и какво се опитвате да докажете чрез него отвъд икономическата устойчивост?
Центърът е в процес да придобие официално статут на регионален център за съвременно изкуство (като Топлоцентрала), но докато този момент настъпи съвсем скоро, единствения модел, който пространството следва, е този на общността от съмишленици и творческата свобода. Тук, в огромната сграда на бившия Текстилен техникум, индустриалното минало среща съвременната култура. Центърът е жив организъм – сцена, работилница и убежище за умове и сърца, които търсят територия отвъд границите. Не се опитваме да доказваме, а по-скоро да обещаем, че тази инициатива не е реплика на творчеството на Кристо и Жан-Клод, а продължение на техния безкомпромисен дух, на онова дръзко настояване, че изкуството трябва да бъде свободно, независимо, непокорно. Да съществува не зад стъкло, а в света, в мащаб, в идея, но и в действие. Центърът събира художници, куратори и мислители в общо поле на възможност. Той е място, където се експериментира смело, мечтае се нашироко и се работи със страст. Да го наречем врата към едно изкуство, което не пита дали може, а къде е границата, за да я преминем заедно.
Сградата носи специфична архитектурна и социална история. Какви интериорни и екстериорни решения избрахте, за да не заличите духа на мястото, а напротив – да го разкажете по нов начин и то да резонира с изкуството на Кристо и Жан-Клод?
До края на юни предстои да обявим архитектурен конкурс за проект, с който да изпълним цялостна реновация на сградата. Условието, което ще поставим пред всяко бюро, е независимо какви идеи ще се развият в процеса на работа, те да запазват чара на сградата в сегашното ѝ състояние. Да личи измежду новите боядисани стени и съвременните интериорни решения, че в това пространство е живял духът на габровската текстилна индустрия и накъдето и да отива бъдещето, съзнателно показваме как миналото неизбежно го е белязало.
Целите да формирате силен клъстер в Централна България. Как си представяте влиянието на този клъстер върху местните общности, как си представяте децентрализацията на изкуството от столицата?
Културният обмен между градовете в Централния регион е отдавна започнал процес, който като всяка посята, поливана и обгрижвана идея рано или късно ще пожъне успехи. Истината е, че както в Габрово, така и във Велико Търново се развиват вдъхновяващи инициативи, които се нуждаят от креативни умове и когато се появят такива, те стават част от дългосрочни и сигурни процеси, от екипи. Борбата за ефервесцентната динамика на София е нещо, което никога няма да разбера, при положение че тук чака среда, готова да оцени всеки творец, носещ смелост, любов и чисти намерения. Предполагам, че децентрализацията отсява онези, които се борят за творческа свобода вместо за значимост.
