От броя | Къщата на блока. Къде живее изкуството в Русе?
Текст: Анастасия Стоева
Фотокредит: Асен Николов
Блок 14 не е обикновен блок в крайния русенски квартал Дружба 3. Там преминава детството на основателите на сдружението със същото име. Площадката отпред е тяхното първо място за изява, запознанства, срещи и бели – или, иначе казано, първата сцена, на която Евгения, Асен и Андреана излизат в тандем. Впоследствие Андреана става оперна певица, Евгения – актриса, а брат им съчетава графичния дизайн с фотографията и музиката. Днес, вече пораснали, те създават Блок 14 – център за изкуство и култура, приютяващ изложби, постановки, концерти, работилници и други събития.
Как решихте да основете Блок 14? Какви събития се провеждат там?
Като повечето братя и сестри, като малки много се карахме, а сега всеки проблем ни изглежда като половин проблем, когато сме заедно. Заминахме, за да натрупаме кариерен опит, а когато след години се върнахме в Русе, започнахме да организираме различни събития в областта на изкуствата. В началото всеки работеше в своята сфера. Аз направих няколко представления, Асен организираше пънк/хардкор фестивали и концерти. След това работихме заедно по някои проекти и тогава започна да става интересно. Преди близо 10 години стартирах Работилничка за театър Мармалад. В началото имаше уроци само по актьорско майсторство, а по-късно въведохме рисуване, творческо писане и пеене. Прекрасно е колко деца израснаха пред очите ни.
В един момент започнаха да се нижат толкова събития, че се появи нуждата всичко да се случва под шапката на някаква организация. Така през 2018 година официално създадохме Сдружение Блок 14. След още няколко години сбъднахме мечтата си да имаме наш дом. Смешното е, че Блок 14 всъщност се помещава в къща, а вдъхновяващото е, че това е къщата, която Панайот Хитов строи за сватбен подарък на големия си син. Вече разполагаме с малка сцена, а таванът е превърнат в галерия. Има ателие по рисуване, понякога използваме мазето за декор за различни събития и, разбира се, любимият ни хол, в който се събираме с приятели и гостите на Блока на чаша вино, хубави приказки и музика.
Създаваме и собствена продукция. Имаме наши спектакли, концерти, лекции и много други. Един от любимите ни проекти е реализацията на спектакъла Разкази от други времена по книгата на Иван Станков Вечерна сватба. Действието се развива във всички пространства на къщата.

И тримата сте артисти. Как съчетавате графика си с управлението на пространството?
Всеки, който ръководи независима културна организация, знае, че трябва да можеш всичко, тъй като няма постоянно финансиране. От това да измиеш тоалетната, до мениджмънта, графичния дизайн, снимането на събития, озвучаването… Трудно е с напасването на графиците. И тримата работим в държавните културни институти в града. Аз и Андреана преподаваме и в училището по изкуства Професор Веселин Стоянов и се въртим на много бърза въртележка. Тук ни спасява огромната мотивация и идеята абсолютно съзнателно да работим за развитието на културната среда, за създаването на общност, за поддържането на алтернативна сцена. Засега се справяме. Естествено, и с помощта на приятели и на други членове на сдружението.
По ваши наблюдения как се борят за свобода на творчеството съвременните артисти у нас?
Аз си мисля, че борбата е изобщо да правиш изкуство. За независимия артист граничи с невъзможното, а за щатния изкуството се изгубва при изпълнението на бюджета. Може в София нещата да са по-различни, но на север е така. За жалост централизацията в изкуствата се отразява зле на малки културни организации като нас. Градовете намаляват, публиката също. Но надеждата умира последна, а изкуството е безсмъртно, така че ние сме тотални оптимисти.
Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да се занимават с изкуство или да започнат своя културна организация, но нямат смелостта?
Има нещо, без което не може, и знам, че ще прозвучи като клише, но: любов към това, което правиш, добър екип и да си готов да работиш, да работиш, да работиш. Блок 14 е моя мечта доста преди да се случи в действителност. Мечтайте! Просто не се отказвайте.