ОТ БРОЯ | Килимарство и други истински хубави работи
Не съм сигурна кое е по-хубаво на занаята, да извършваш действието, да го наблюдаваш или да го споделяш. Александра Камбурова прави всичко това да изглежда лесно, а килимите, които създава са талисмани на дома и душата.
От скица до килим. Какви са стъпките на създаване? Какво те впечатлява най-много в процеса?
Тъфтингът е изключително интересна и приятна техника за работа, която стъпва изцяло върху традиционното килимарство, но успява да еволюира и да се приспособи към новите технологии, без да отнема от креативността и магията на занаята. Първоначално ми се стори много тромав със своите правила и нужда от време и търпение. Колкото повече научавах, пробвах и грешах, толкова по-блага ставаше техниката.
1,2,3… килим
Моите работилници за килими всъщност започват до седмица преди учениците ми да докоснат платното. Започваме с обсъждане на композиции и дизайни, на които често правим по няколко итерации. След като имаме готова концепция, правим финален подбор на цветовете и тогава започваме с фъкането. След запълването на платното с прежда имаме готов килим в най-суровия му вид.
Следващата може би най-важна (и пипкава) стъпка – подстригването!
То е решаващо за перфектния завършен вид. Прави се със специален уред, който е нещо между машинка за стригане на овце и стандартна машинка за подстригване. Последната стъпка в направата на всеки килим, без значение дали е за под или стена, е подлепянето му със специално лепило и плат, които го правят вечен и washing machine safe.
Какво очаква всеки, който иска да дойде на твоята работилница за килими? Как се чувстваш като преподавател на занаят в нова форма?
Интересно е, че често хората идват без очакване, а по-скоро водени от любопитство и креативен порив. За мен това е страхотно, защото очакванията са бреме за творческия процес, а когато идваш с идеята да създаваш и да се забавляваш – тогава се получават истински хубави работи.
Когато създадох работилницата за килими, не исках да бъде поредното банално място тип “арт и вино”, на което да направиш някаква манифактура. За мен беше важно да създам цялостно преживяване. Подбирам внимателно местата, на които правя работилници, възрожденска Трявна беше естественият избор за началото на това начинание. Там творихме рамо до рамо с майсторите занаятчии в сърцето на стария град, минах през родния ми град Варна, а след това София, Пловдив, Велико Търново и в момента планирам следващите нови дестинации. Не намирам себе си в буквалния смисъл на учител, а по-скоро на посланик – някой, който да предаде знанието, тръпката и любопитството.
Казват, че чудовищата са под леглата ни, а ти агитираш да са под краката ни. Какви образи запечатваш в килима и какви традиции спазваш и създаваш?
Моите чудовища са като от Monsters Inc. – на пръв поглед страшни, но когато ги опознаеш, виждаш, че са шантави, пухкави и цветни пазители. Те гонят злото, громят предразсъдъците и разбиват стереотипите на пух и прах. Чудовищата всъщност са кукери, вдъхновени от българските традиции и обичаи, които са мой основен източник на вдъхновение, а опазването им приемам за лична кауза! Именно затова един от първите килими, които създадох, беше тъфтинг интерпретация на класически чипровски килим, а кукерските маски остават любимата ми тема и до днес. Всеки мой кукер освен напълно уникален е и наречен с име и мисия – да пази собственика си я от тесногръдие, я от хомофобия или от токсични гаджета.
Килимът като аксесоар? Какви приложения има той в света извън домовете ни?
Килимът в наши дни е далеч от това да бъде само интериорно решение. Той се превъплъщава в смели модни решения, изпълва галерии и градски пространства под формата на скулптури и арт инсталации. Тъфтингът е просто техника, а килимът е платно за изразяване, носител на емоция и история, които отдавна надхвърлят традиционното му приложение.
Как се разделяш с произведенията си?
Наричам произведенията ми същества, които оживяват под ръцете ми, развиват характер и идентичност. Хората често се разпознават в тях, нещо им кликва и така раздялата не е трудна, защото „чудовището“ си е намерило своя човек, когото да пази и радва. Изкуството трябва да бъде споделено, създавам за себе си, но и за другите, а и всяка раздяла отваря пространство за ново творчество.
