ОТ БРОЯ | НИЕ е по-важно от АЗ. Заедността като фино физическо действие
Танцова компания ДЮН са една от първите формации за съвременен танц в България. В този разговор Петя Стойкова ни разказва за важността на колективността, отпускането и доверието в танца.
Текст: Стефанѝ Стоева
Фотокредит: Владимир Груев
Този разговор е част от летния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Открийте го ТУК.
В едно друго интервю казваш, че толкова нямало къде да танцувате, когато сте основавали ДЮН, че сте се събирали на паркинг и там сте ги измисляли идеите. Обръщайки се към това колективно преживяване, кое сте запазили като методи на действие?
Сега, като се замисля, точно там виждам корените на тази заедност, за която постоянно говоря напоследък в цял куп контексти. И тогава, и сега ние като че ли беше по-важно от аз и обичта помежду ни беше това, което зареждаше творчеството ни. Сега правя същото, но в малко по-различна времева линия и формат. Заедността се превърна в много фино физическо действие.
Как запазвате вярата си в метафизичното? Ами в невидимото? Каква е разликата?
По-скоро е едно и също. Мисля, че човешкото тяло и съществуване е многопластово. Освен видимата част има една невидима обвивка, или проекция, която също е съставна част на съществото ни. Все повече се говори за това и повече хора отварят сетивата си за тези измерения. За мен е много вдъхновяващо и това, че науката вече признава това невидимо като реално и измеримо. Мога да дам пример с любимата ми организация HearthMath, в която участват редица учени – лекари, физици, психолози и др. Изследванията им доказват по научен път значимостта и функцията на човешкото биополе и връзката между сърцето и мозъка. Проектите им са глобални и наистина променят хората.
Какъв е най-големият страх на танцьора, когато той не е сам на сцената, ами обратното?
Няма страх. Танцьорите се наслаждават на сцената, независимо дали са сами или с някого. Състоянието на танцьора е Тук и Сега. Всичко опира до разбирането ни за това пребиваване и до това, в какво се концентрираме. Ако сме уплашени, че няма да ни хванат в поддържката, най-вероятно ще сме тежки и наистина няма да ни хванат. За мен колективното преживяване на сцената е като медитация, като басейн с топла вода, в която се потапяш, и като разширено тяло – пак твоето.
Какво е дълбоко слушане?
Потъване в себе си. Без очаквания. Движение без намерение.
В такова съ-стояние движението се случва само. Тялото има много какво да ни каже, ако просто го оставим да си свърши работата. Така е и ако слушаш само себе си, и ако слушаш колективното поле. Съ-стоянието на дълбоко слушане на полето (или другите) е най-вярната комуникация. В такова общуване не можеш да сбъркаш. И повечето въпроси изчезват, защото от тях вече няма нужда.
Ако ме питаш за нашата практика, тя предлага упражнения в задълбочено наблюдение на собственото и колективното поле, които пораждат спонтанно движение.
Как създавате нова продукция, кои са темите, които вълнуват ДЮН?
За мен нашите продукции са преди всичко жизнен опит. Преди да сложим нещо на сцената, създаваме един вътрешен алгоритъм, правила на играта, посока на наблюдение и взаимодействие. Средствата, с които изграждаш един спектакъл, са именно посланието, което предаваш на публиката. Мен ме вълнуват няколко чисто човешки, но и божествени неща – колко силна е енергията на любовта и как действат всички енергии, какво представлява човекът, как се свързваме с душата си. Вълнувам се много и от красотата. Тя ми е необходима и осмисля съществуването ми. Не съм съвременна персона. По-скоро съм демоде и много се харесвам такава.
