От броя | В квантовата физика има много място за театър
Този материал е част от есенния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Открийте го ТУК.
Науката изкуство ли е и обратното и къде да поставим изкуствения интелект (ИИ) на картата? Да чешем езиците си с такава информация, ако не е продуктивно, то поне е забавно, защото това са двете опорни точки, които рестартират живота от неговото захабяване. Всеки с разбито сърце може да се обърне към физиката или да ходи да събира марки, но най-добре ще е да разгледа работата на Arte Urbana collectif, защото те вярват, че всеки има гении в себе си.
Текст: Стефани Стоева
Отговаря: Димитър Узунов
Фотографии: Золтан Адриан, Arte Urbana collectif
Колко близо е изкуственият интелект до това да бъде автономна част от създаването и критикуването на изкуство?
Към настоящия момент ИИ не е в състояние да създава самостоятелно изкуство. Той е само инструмент, тъй като не разполага със собствена воля, със собствена артистична визия. Той може да създава изкуство само в ръцете на артисти. Много скоро обаче нещата могат да се променят.
Относно това ИИ да критикува изкуството, там той е доста по-силен, тъй като има като база за сравнение хипотетично всички други творчески произведения, създавани някога. Аз по-конкретно съм се занимавал с ИИ за критика на сценарии за филми. Той наистина може да направи доста задълбочен анализ на един сценарий. Но пък имаме един тънък момент – ИИ може да оцени и да критикува даден сценарий на база данните, които той има за други сценарии, както и за това как според различните ръководства се пише успешно сценарий за филм. ИИ обаче няма уникалния човешки опит, който всеки творец има, и не може да оцени подобаващо оригиналността и художествената иновативност на дадено произведение. Така най-вероятно той ще пропусне следващия Ван Гог или Куентин Тарантино например.
Как фестивалът построява път между технологиите и изкуството, разбираем за всякаква публика?
Фестивалът построява мост между науката и изкуството, а и публиката чрез средствата на театъра и на създаването и разказването на истории. Те имат силата да създават емоционална връзка и да правят по-разбираема и по-запомняща се всякакъв тип информация. Конкретно за тазгодишното издание на фестивала например ние протягаме ръка и към децата с едно оригинално куклено представление на тема квантова физика, което разказва за основите на квантовите технологии.
Каква е пресечната точка между чудесата на науката и чудесата на изкуството?
И за двете се изискват сходни човешки качества – креативност, въображение, любопитство.
Имаме един спектакъл – „Как да се превърнеш в Айнщайн за един час”, в който изследваме креативността на Айнщайн и се оказва, че това е нещо, което го имат както изключителните творци, така и гениалните учени. Така че това е пресечната точка – и за двете се изисква творческа мисъл и дързост.
Представления, вдъхновени от науката, но наука, вдъхновена от изкуството?
Връщайки се на този същия спектакъл за креативността и Айнщайн, правейки търсения за него и ровейки се в различна информация, достигнах до един много интересен факт: ако сте учен и се занимавате с творческо писане, имате седем пъти по-голям шанс да спечелите Нобеловата награда. Ако се занимавате с рисуване – дванайсет пъти. Но ако се занимавате с танци или актьорско майсторство, то вие имате двадесет и два пъти по-голям шанс! Оказва се, че голяма част от водещите учени практикуват много сериозно някакво изкуство. Айнщайн например е бил отличен цигулар, физикът Ричард Файнман е автор на книги, музикант и стенд-ъп комик, а изобретателката Хеди Ламар – холивудска звезда.
Какви нови сценични форми се раждат в кръстоската между учени, артисти и режисьори?
Една от най-интересните форми са т.нар. „разширени лекции” (Augmented Lectures), в които имаме учен на сцената в комбинация с някакъв артист – актьор, музикант, видео артист и т.н. Ученият най-общо прави лекция на някаква научна тема, но го прави по артистичен начин и в творческа колаборация с артиста. Тези лекции имат още и драматург и режисьор и се получава един много интересен научно-артистичен сценичен пърформанс, който следва дадена драматургична линия, но и предава интересна научна информация.
