ОТ БРОЯ | За производството на любопитство, ценни образи и други чудовища

RadLab – фотографско студио в Габрово, което вярва, че знанието трябва да бъде споделен ресурс. Фокусирани върху алтернативни фотографски процеси, създаването на общност и поддържането на дискусии, колективът се стреми да направи любопитството към фотографските процеси достъпно. 

Текст: Стефанѝ Стоева
Отговарят: Ерол Керим, Ивелин Пенчев – Ивича, Никола Дюлгяров
Фотографии: RadLab

Този материал е част от летния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Очаквайте следващото издание през септември.

Кое прави фотографията колективен процес?
Н. Д. Бих казал, че в основата си фотографията е по-индивидуална дисциплина, постигнатият образ принадлежи фундаментално на фотографа. Камерата запечатва състоянието на субекта в даден момент, но отразява и целия психологически, емоционален и технически опит на автора. Колективност може да съществува преди и след този момент – в изграждането на фотографския стил, във формирането на темата, в дискусиите за фотографията като изкуство, в споделянето на резултатите по всевъзможни начини.

И. П. Възможността да се обадиш на приятел около полунощ, за да го попиташ как да си сготвиш по-контрастен позитивен проявител – това е част от процеса, поне в нашия свят.
Фотографският акт понякога изключва показването на резултата пред публика, но никога не изключва натрупаното знание, опита и културния контекст. Дори когато визуалното съобщение не достига до Другия – онзи, към когото принципно е насочено, – процесът на фотографиране остава дълбоко обвързан с желанието за свързване, за участие в по-голяма структура на смисъл.

От каква необходимост се роди лабораторията и към какво се стреми тя?
Е. К. RadLab се роди от нуждата за пространство, в което аналоговата фотография се преживява, а не просто прилага. Пространство за експерименти, технологичен напредък, грешки и открития. Място, в което не просто се създават изображения, а се изгражда навик, чувствителност и търпение. Студиото създава условия за „живото“ знание – споделяне от човек на човек, чрез експериментиране, чрез грешки и успехи. Това е колективен акт, който изгражда усещане за обща култура и принадлежност.

Н. Д. Въпреки че аналоговата фотография и алтернативните процеси сега преживяват своеобразен ренесанс, това не беше така в началото на века. На фона на масовата цифровизация се смятаха за ъндърграунд или дори за „отживелица“, която не оправдава дискусия. Това създаде трайни взаимоотношения, които и до ден днешен поддържаме и ценим.

И. П. Често наблюдавахме една открита съпротива да се дава технологично знание от хората, които го имат. RadLab донякъде е реакция срещу тази обстановка. Събираме много информация за аналогови процеси, провеждаме експерименти и анализираме резултати, интегрираме съвременни технологии в исторически техники, правим си DIY машини. Но най-важно е да споделяме опита си. А това носи със себе си и отговорност. Времето много се промени за 20 години. Сега е обратното – затрупвани от информация, а липсата на информационна хигиена е на път да се превърне в структурен проблем. Осъзнаваме важността на тази динамика. Една от основните ни задачи е споделената информация и ноу-хау да бъдат прецизни, научнообосновани и достъпни.

Повърхността има значение. Върху какво може да се фотокопира в RadLab? Каква е добавената стойност на материала, върху който лежи образът?
Н. Д. Повърхността има значение, уви, все още не сме успели да копираме изображение върху въздух. Когато работим в RadLab, физикалността на процеса е необходимост. Авторът се докосва до носителите, до материалите, емулсиите, негативите, различните светлинни източници, всяко възприятие взема участие в процеса на създаване на отпечатък. Самият носител може да бъде – освен конвенционалните фотографски ленти и фотохартия – текстил, стъкло, камък, стига да го очувствим към светлината. Но истинската добавена стойност съществува в занаятчийството, необходимо да се създаде образът. Понякога и самият образ е „ценен“, бидейки от сребро, злато или други благородни метали, но най-ценни са вложените усилия и емоции.

Как полагаш основи на общност? Особено когато имаме контекста на столицата държава и на всеки ъгъл ти казват, че единствената реализация е в София?
И. П. Нямам точна рецепта, но от опита си мога да отбележа, че основи на общност се полагат с лично отношение и търпение. Останалото е органичен процес – съвкупност от общи ценности, намерения, темпераменти. Хората не знаят колко нощни смени сме прекарали в лабораторията, но усещат желанието, с което работим, и енергията, с която говорим за това. Заразяващо е. Или поне така ми казват.

Е. К. Една от „цедките на интереса“ всъщност се явява именно фактът, че RadLab не се намира в столицата и ако ти е интересно, трябва да попътуваш малко, че и да преспиш другаде. Пътуването до Габрово често не е просто физическо, а и символично – филтрира случайността, задълбочава връзката между хората и изважда преживяването от строго фотографския контекст. Това не е алтернатива на столицата – това е друга енергия.

Първото публично достъпно аналогово фотографско студио. Как хората влизат в досег с неговата сърцевина? Какво доверие се изисква, за да се запази цялото? 

Н. Д. Достъпността е много ценна, но не само като предоставяне на съоръжения и материали, а и на необходимите информация и опит. Възраждането на аналоговите и алтернативните процеси е задвижено от вътрешния стремеж към експеримента и философията на „направи си сам“. В RadLab се опитваме да стимулираме този дух, да покажем, че тези практики не са тъмна магия, и да предлагаме подкрепа на тези, които са се вдъхновили да творят в направлението. Материалната база ни позволява и да работим както с абсолютно начинаещи, така и с опитни артисти, които търсят конкретни резултати или искат да изработят цели фотографски серии.

И. П. Миналата година организирахме тридневен фестивал за аналогова и алтернативна фотография в Габрово. Дойдоха изненадващо много хора – някои не познаваха никого. Тогава си дадох сметка, че колективният ни труд надраства рамките на личните приятелства. Беше чудесно, тази година пак ще направим.