От Пулия с любов
Решението да хванеш пътя за Италия, след като две години не си стъпвал върху Ботуша, идва с чувство, което те държи като силно еспресо, чак докато не се качиш на самолета. Поводът за пътешествието е един юбилей, а обиколката из областите Пулия и Базиликата в следващите четири дни се усеща като любезно напомняне, че не времето навън е важно и че само от теб самия зависи да възкликваш по-често La Dolce Vita!Матера
Като част от най-бедните райони в близкото минало Матера е бил наричан „срамът на Италия“ и колкото и да ни е трудно да повярваме, допреди само 60 години местните са живеели в пещерните си домове без ток, вода и канализация, но пък в компанията на магарета, кози и кокошки. През 1993 градът става част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и днес пещерите са преустроени в истински магнит за туристи. Това, което ни впечатлява най-силно обаче, са гледките – навътре към безкрайната жълта плетеница от покриви и стълби и навън към каньона на река Гравина и десетките пещери в околността.След като удостояваме с въздишка картината, която се разкрива от площада пред католическата катедрала, се спускаме надолу, надничаме в домовете, чиито входни врати са гостоприемно отворени към улицата, и си даваме заслужена почивка с по чаша Аперол шприц и плато местни сирена и брускети.Да се насладиш на Матера за един ден е напълно възможно, но да нощуваш в някоя от пещерните къщи е съществена част от изживяването. Airbnb-то ни за вечерта включва душ в самата скала и гледка, заради която си струва да изкачиш всички стълби в Sassi di Matera.Алберобело
Научаваме, че местните започват да ги строят през XV век, без да използват цимент или други спойки – заради високите данъци е трябвало да могат да разрушат трулата в рамките на един час (и после също толкова бързо да я издигнат наново). Днес те вече са защитени от ЮНЕСКО и ги забелязваме навсякъде, докато пътуваме из Пулия, така че се впускаме из улиците с магазинчета и ресторанти с мулти-култи тълпа по петите.Магнити, чанти, дантели – всичко е местно и ръчно производство, затова не разбираме кога е станало време за обяд, докато влизаме от трула в трула. В ресторанта ни посрещат с хляб и маслини, а след това на масата се появяват традиционните за региона troccoli с песто, крем от рикота и бадеми – или иначе казано – по-дебели спагети, които в свободен превод от италиански са просто божествени. След бавния обяд слънцето вече окончателно се е настанило на небето, така че следобедната разходка из малките и бели улици ни връща вярата в пролетта и dolce far niente.Бари
Термометърът най-накрая показва 16+ градуса, така че се възползваме от възможността да се разходим край двете пристанища и по крайбрежната алея, която е една от най-дългите в Италия. Туристи с апарати, местни с въдици и рибари, които вадят октоподи и морски таралежи от лодките си, допълват картината на един делничен ден на фона на Адриатическо море.Един завой по-късно и се озоваваме в Bari Vecchia, или Стария град, който ни посреща с малките си и тесни улици, огромните саксии с кактуси и аромата на пране, което се вее от всеки възможен прозорец. За тази част от града нямаме план, а и не ни е нужен – просто вървим накъдето ни поведат очите и носовете и точно така случайно попадаме на sgagliozze. Оказва се, че блокчетата пържена полента са типична улична храна в Бари и веднага грабваме 5 парчета за 1 евро.Докато облизваме пръсти, продължаваме разходката към катедралата Свети Сабин, обикаляме норманския замък Свево и затваряме кръга на площада пред църквата Свети Николай отново с чаша Аперол шприц в ръка преди късния полет – има ли по-добър начин да кажем Grazie mille за изживяването? Няколко часа по-късно, издигайки се над светлините на Бари, вече кроим планове за следващото си посещение, а то задължително ще включва бански и плажни кърпи в багажа.