Кастингът за ролята в Тилт е продължил доста дълго – около 3 години, в тази връзка чувстваш ли се избрана?
Да, щастлива съм, а и това е първият ми филм. Сценарият претърпя доста метаморфози и може би това беше обяснението за дълго продължилия кастинг. Имаше момент, в който напълно се бях отказала от идеята, че филмът ще стане. В един момент Виктор (Чучков, режисьорът) започна да ме вика да си партнирам с различни момчета, защото той дълго се чуди кой да играе и Сташ, и едно лято – миналата или даже по-миналата година, ни викна с Ованес да правим някакви снимки и тогава си казах – май ще станат нещата. Виктор си е доста потаен по принцип и в един момент, като ми се обади, ме обзе такова щастие…

Как намираш историята, чието действие се вихри през 1989, и има ли връзка с прехода?
Няма нищо общо. В този филм се разказва една страхотна любовна история – между момче и момиче, които се влюбват страшно силно, но претърпяват жестоки проблеми. Моят баща е в центъра на цялото зло, хаха. Ако преди години е имало такава голяма любов, в наши дни това е почти невъзможно. Хората до такава степен са се затворили в себе си, че не се борят изобщо за това, което искат да притежават като чувства, като емоции, като щастие. И всъщност филмът показва надеждата, че хората,  вярвайки в нещо, могат да го следват и да не се отказват, колкото и гадни неща да им се случват. Тилт показва живота на едни млади хора, които от деца се превръщат във възрастни, но продължават да знаят, че има добро, че то съществува.

Коя случка по време на снимките няма да забравиш?   
Имах сцена, в която се виждам след година със Сташ, и трябваше да изпадна в едно много особено истерично състояние. Аз буйствам, крещя и изобщо не осъзнавам какво се случва. От страхотното напрежение просто си разбих главата в една метална врата и паднах. Целият екип изпадна в ступор, всички млъкнаха и точно след 30 секунди аз бях в другото състояние – рев, ама страшен, не мога да се успокоя.
Имах и страхотни притеснения с по-интимните сцени, защото екипът беше изцяло мъжки – само скриптърката беше жена. Другото, което ще запомня, е свързано с една сцена, в която трябваше да се съблека и положението беше… едно голямо треперене. И си викам – не мога, не мога, притеснявам се, не мога, хора. Виктор ме пита: искаш ли да изпиеш едно малко. И събличането, и ударът във вратата беше в една и съща вечер, но на финал нещата се получиха.

Какво ще си кажем, след като видим Тилт през есента?
Хората ще видят филма и ще кажат – това е най-якият филм, и ще го харесат. Защото е естествен, а в същото време говори на теми, които засягат най-вече младите хора. И ще си задават въпроси, защото, като гледаш филм, това е много важно – да остане нещо в теб. Филмът е базиран на истинска история и нещата вътре са се случвали наистина. Има страшно смешни моменти, но и много драматични. Убедена съм, че хората ще се разчувстват.

Кое ти вдига повече адреналина – камерата или сцената?
В театъра има моменти, в които просто искаш да убиеш някого. Всеки ден в продължение на месеци е едно и също – репетиции, повтаряне, но като дойде премиерата и хората ти се покланят, си е хубаво, и си носи своя аромат и щастие. Но там нещата са последователни и си вървят едно след друго. Докато снимахме Тилт, беше доста разхвърляно – първо момчетата бяха в Германия, после снимането на сцените не вървеше една след друга, и това малко обърк­ваше. В киното са определени състояния, за които са нужни мигове концентрация и после го изкарваш, но трябва да е органично, вярно и естествено. И двете ги харесвам обаче.

А снимането на реклами?
Доста снимах, докато бях студентка, сега не ми е първата работа. Това са парички отнякъде, но не носи емоция.

Нещо, което не би направила на този етап в актьорството?
Не бих се съблякла гола на театрална сцена. Защото имам чувството, че няма да ме слушат какво говоря или какъв брилянтен монолог правя. Има нещо воайорско и не ми допада. Ако е добре поднесено, примерно един гръб, или крак – ок, но да седя гола на сцената, не бих го направила. Което автоматично означава, че не бих се снимала в порно, хаха.

Какъв е пътят на успеха за теб?
Тук в България трябва да си страшно упорит и честен, за да ти се получава. Под честен имам предвид да правиш нещата по начина, по който вярваш, че трябва да се случват. Канили са ме за реклами или проекти, за които вътрешното ми усещане е било, че няма да ми донесе абсолютно нищо. Трябва да следваш твоето усещане, а не да се втурваш към всичко, следвайки мании и задоволявайки слабостите си. Ако си добър и вярваш в себе си, всичко ще си дойде.

Най-голямото клише за актьорския бранш?
Ами те не са клишета – повечето неща са абсолютна истина. Вярно е, че актьорите са доста превзети, особено жените, които обичат да живеят в драми от типа “аз цялата съм един голям проблем”. Мъжете също са превзети, даже повече от жените. Тук, видях Колин Фарел как се разхождаше из София с едни раздърпани дънки и мръсни кубинки – не мисля, че този човек изпада в крайности по отношение на външния си вид. Повечето у нас го играят актьор.

Бързата ТВ слава как ти подейства?
Има една известна актриса в България и това за мен е Невена Коканова. В една такава изкуствена популярност, когато си изгряващо лице, което става интересно на хора, медии, деца, се чувствам некомфортно. Като ме спрат да ми искат афтограф или да се снимат с мен, ми идва да се скрия като къртица в дупка. Страшно притеснение изпитвам! Вече не мога да си правя каквото искам, налага се да се държа на ниво. Не искам хората да знаят всичко за мен, мразя да говоря за личния си живот, защото искам някаква своя сфера от хора, любов и приятелства.