Отвъд видимото. Читалище на слепите Луи Брайл 1928 г.
Незабравените читалища е продължение на изследователско преследване на Програмата. То започва с изложбите Невидима София и Изчезналите кина, и се стреми да разкрива и предефинира градския пейзаж. Животът ни, протичащ в непрекъснато обновление и свръхмодернизиране, се нуждае от интуитивна карта, която да държи миналото достатъчно близо, но дотолкова, че да не плаши бъдещето.
Разглеждаме читалището в съвременния културен контекст и го маркираме, като традиционна институцията на напредничавото мислене. Каква функция изпълнява то и как успява да бъде в крак с времето?
Срещаме се с читалище Луи Брайл 1928 г., скрито за невъоръженото око. То се намира, разбира се, като повечето добре скрити неща, на най-очевидното място – площад Славейков. Пристъпвайки в сградата, започваме да всмукваме живителната сила, която носи мястото. Учредено през 1928 г. с подкрепата на видния композитор Петко Стайнов, то се превръща в хранилище на литература и просвета за незрящи в България.
В света на точковото писане се ориентираме благодарение на председателя на читалището Йордан Младенов, с когото е и интервюто, интегрирано в текста, и неговия издателски екип.
Една по-различна библиотека
Читалището е създало единствената художествено ориентирана библиотека за слепи в страната. Тя включва 17 000 онлайн и 3000 печатни издания, като физическите такива заемат около 12 000 тома.
С.С. Как сте печатали преди и как печатате сега книги на Брайл?
Й.М. През 70-те започнаха да навлизат машините за транслация, но все пак до 1994 г. все още се превеждаше и на ръка. Ръчното писане на Брайл може да хвърли в смут наблюдаващия зрящ. То се извършва наопаки на хартията и следователно е от дясно наляво, за да може релефът да излезе правилно и четенето да се случва от ляво надясно, когато хартията се върне обратно в необходимата позиция (смее се). Казах ви, звучи сложно, но не е.
Когато се транслираше ръчно, можеше да се използва само едната страна на листа, а сега е двустранно поради новата технология на принтерите. Съответно и поради обема на самия Брайлов код книгите ставаха огромни. Не че сега не са – една книга стига до 8–9 тома, а Война и мир е 32 тома. Процесът протичаше с копист (човек, който пише на Брайл) и човек, който му диктува – така беше преди.
Времето, в което имаме удоволствието или неволята да живеем, ни позволява да обработваме една книга много по-бързо. С годините успяхме да вкараме Брайлов принтер и Брайлови дисплеи, които да осъвременят издаването на физическа Брайлова книга. В момента нашият екип има трима коректори, които се грижат за това и транслират с помощта на такива дисплеи.
Отделно имаме и голямата лицензирана аудио библиотека от синтетична реч. Всеки читател може да донесе своя книга на обикновен печат и ние да я транслираме за него в достъпен електронен формат за слушане в синтетична реч.
С.С. Как се случва процесът по избиране на литература за транслиране?
Й.М. Има комисия, която преценява кои от трудовете трябва да бъдат транслирани или както в нашата ситуация – възстановени на първо време. Ние не можем да смогнем да транслираме и издаваме всичко, което излиза като нова литература. Опитваме се да отсяваме и отпечатваме най-стойностното. Съответно комисията се събира, членовете предлагат автори и литература и се стига до общото решение кое да се транслира и отпечата. Има нещо наречено Маракешки договор1. С него е решен въпросът за авторските права за транслиране на Брайл и в електронен формат включително – за незрящи.
Реконтекстуализацията – двигател към бъдещето
Читалищата като едни от най-старите културни институции в България винаги са били средище за обмен на знания и творчество. Днес тяхната роля за обществото е по-скоро антрепозитна, но историческата им стойност не трябва да пречи на естествения поток на времето и нуждите на съвремието.
В изложбата Незабравените читалища Програмата се опитва да покаже как всъщност институцията на читалището полага усилията да бъде модерно свърталище на идеи, пространство за съвременни културни събития и куратор на авантюри в изкуство от всякакъв жанр.
С.С. С какво се занимава читалището, когато не е заето да спасява света?
Й.М. Ние харесваме културния формат – читалище. Той е важен за нас, затова ние, освен да печатаме и разпространяваме литература, си партнираме с други институции и частни организации в създаването на изложби. Една такава скоро се осъществи с релефни илюстрации за незрящи деца. Това им помага да изградят представа за света около тях – да го опознаят.
Грижим се да организираме излети и социална дейност, в която хора с нарушено зрение да преживяват екскурзии и да живеят пълноценно. Изключително сме щастливи от факта, че имаме самодейни състави – вокална група и танцова формация. Танцуващи сърца е единствената в страната танцова фолклорна група от незрящи, неин хореограф е Виктория Костова. Продължаваме да се развиваме и да подсигуряваме място за себе си в бъдещето.
Поздрави,
Програмата
Нека заедно преоткрием читалищата като живи, дишащи организми, които са в състояние да отговорят на съвременните предизвикателства и да съхранят своята значимост в културната екосистема. Читалището за слепи е символ на надежда и устойчивост, който вдъхновява и подкрепя онези, които търсят път към знанието и културата. С всяка нова книга и проект то пише нова глава в историята на съвременното образование и култура, доказвайки, че традицията и иновацията могат да вървят ръка за ръка.
- Договорът, който е приет на дипломатическа конференция в Маракеш през юни 2013 г., представлява част от пакет от договори за авторското право, ръководени от Световната организация за интелектуална собственост. Договорът е в сила от 30 септември 2016 г. Той има културно и хуманитарно измерение и измерение, свързано със социалното развитие.
Достъпно на: www.consilium.europa.eu ↩︎
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Събитието се осъществява благодарение на посланиците на чистата грижа за кожата Etat Pur, благоуханния аромат на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, пивките вина на Casavino, легендарните вкусове на Gin1689 и изворът на хидратация Вода Свобода.
