Ово е Pröstorr

Смесваме няколко езика, за да кажем нещо просто – как една неделя изпиваме бутилка вино в чужд двор без да се налага да прескачаме оградата.

Тази история започва преди няколко лета. Живея на другия бряг на Перловската река под високи тавани с много въздух, но без дори миниатюрен балкон с вятър. 1001 дни и нощи съм минавала по Канала с поглед нагоре точно към тази огромна тераса, на която в момента се окапваме с първата си диня за сезона, пием лед с бяло вино и чупим кайсии на две. Видимо ИКЕА вече е била тук и на вероятно 30-те квадрата площ слънцето се изсипва върху дървена шатра с шезлонги и повече саксии червено мушкато, отколкото на някого му се брои. Доскоро зад оградата с топчести лампички нямаше нищо (дори лампички), а аз спирах долу и си мислех "Господи, кой има такъв балкон и го държи като пустиня, та аз бих живяла на него!". Жал ми беше, но ето че шведският дизайн знае къде и как да се намеси, за да те вдигне на шест етажа от кеф. Е, взехме ги по стълбите – на Евлоги Георгиев е рядкост да попаднеш в асансьор.Кооперацията отвътре е хладна и тиха, но от седмица разни шумящи хора я катерят с очакването горе да им е весело. И ние сме същите – петима редактори, тръгнали на балкон туризъм към терасата на Васко със смеха, чашите, ножа, тирбушона и чиниите си. Домакинът ни е удивен, че всичко си носим, но как да дойдем с два кена бира в чужда къща, която ни приема като свои? Експериментът ни е за първи път и ни се услажда, макар че в началните десет минути ни се иска не да излезем на балкона, а да влезем в хладилника. Часът е шест, покрив над главите ни няма и лъчите удрят 35 градуса, така че се сещаме какво не носим – слънцезащитен фактор. Васко си знае територията и ни подава един за добре дошли. Час по-късно следващата група туристи пристига на осезаема прохлада, но хей, те тен няма да хванат!Pröstorr. Тази добра игра на букви е името на локацията ни в картата на БАЛКОН TУРИСТ, където пише, че терасата е способна да поеме кацане на хеликоптер. Вероятно да. Широко е, в краката ни се поклащат дървета, пръстите сочат прелитащите самолети, а очите търсят нелепия връх на Сан Стефано Плаза, щръкнал до тавана на БНТ. Защо не се вижда Софийският университет, който се пада точно отсреща, на баира на Шипка, не можем да си обясним, но пък оглеждаме гърба на 38-мо училище Васил Априлов, където е учила най-аристократичната баба в кръга ни. Ако бяхме попаднали тук по залез, нямаше да могат да ни отлепят от покрива. Съседите и от двете страни имат същия късмет с балконската площ – но не и с ИКЕА – и вече махат към нас. "Здрасти, как сте? Защо не опънете една тента и един хамак на тези въздушни дворове?" Добре де, не всеки има възможност (нито пък желание да разглабя и прибира, когато завали).На нас ни е безгрижно, защото само минаваме. Парти туризъм за един час на непознато място с друг въздух е жестока идея, която издържа тестдрайва ни с едно голямо "Кога пак?". Ако имах­ме втори шанс, бихме стреляли към максимума от два часа престой – изобщо не остана време да си разкажем вица за делфинарника, какво се случи онази вечер на Кристал и защо Иванова е подозрително честа фамилия в офиса ни. Е, хубавите истории край нямат, но пък винаги имат добро начало. Точно като тази.Балкон туризмът продължава до 17 юли, резервациите са на balkonturist.com.