В интервюто ни с теб преди шест години, започваме представянето с това изречение – ”Запознайте се с нашата бъдеща нео соул кралица! Не преувеличаваме.” Познахме, нали?
Хаха, това наистина беше едно от първите ми интервюта изобщо за български медии. И си мечтаех как може няколко години по-късно отново да се срещна с Програмата за равносметка. Явно наистина сте добри в прогнозите! Мога да нарека новия си албум точно ню соул – с леко електронно звучене и други примеси.

Имаш ли голяма конкуренция тук? Аз бих казал, че нито е голяма, нито е сериозна.
Тук има много талантливи хора, но на доста от тях им липсва постоянство. За да се занимаваш с музика, трябва да си изключително постоянен, дори да си работохолик, защото музиката отнема цялото време и енергия, която имаш. През тези години имах възможност да се насоча и в друг стил, който е бил по-популярен, но знам отлично, че тененциите идват и си отиват. Радвам се и че не съм забелязала отлив от концертите, което значи, че онова, което правя, остава важно и актуално.

Как се промени ти и музиката ти от 2007 досега?
Това, което правя е и онова, което съм. А, тогава бях на 17, хаха. Основната разлика между тогава и сега е, че правя авторска музика, която достига до много повече хора. Новият ми албум, например, ще бъде издаден от американски лейбъл и ще има световно разпространение. Имам ясна музикална посока, до момента, струва ми се, съм вземала адекватни решения.

Интервюто ни с теб оттогава завършва с ”Искам да си пея, както обичам, без да се налага да се съобразявам”. С какво се налага да се съобразява един поп изпълнител?
Има с какво да се съобразявам, но никога не правя компромиси с музиката си. Освен всичко, аз съм и продуцент на музиката си, няма никой над мен, който да ми дава заповеди. А това е безценно положение за един артист.

Заглавието на новия албум още ли е тайна?
Май ще си остане едноименен. В албума има много елементи, които са свързани, но няма една ясна обща тема, която да определи заглавието му. Албумът глътна целия ми живот в последната година и половина, цялата ми енергия, средстав и време отиде в него. Затова е най-добре на него просто да стои моето име.

Новият ти албум е записван и миксиран в Холандия. Защо предпочете да завършиш работата по него там?
Мастерингът бе направен в Щатите, но цялата студийна работа бе свършена в Холандия. Тук, например, има добри продуценти, но в България никой няма толкова добре оборудвано студио. Нито пък студио с такава акустика, каквато има онова, в което аз работих. А и тук албумите се правят на друг принцип – правят се парчета с този, после с онзи, това е записвано тук, а другото – там… И когато накрая събереш всичко в един албум, стои като закърпено заедно.

А не трябва така…
Честно казано, не мога да кажа, че това е сто процента негативно, има си неговия чар. Но когато искаш да разкажеш нещо с един албум, да бъде цял, като книга, а не като парчета, събрани на едно място. Моят албум е правен и записван последователно, всяко парче има връзка с другото, така албумът получава свой дух.

Фотосесията към албума е решена в чернобяло. Ретро тенденция?
И обложката на албума е такава. Не искахме да е цветно, чернобялото ми изглежда по-искрено, изчистено, лично.

Бендът, с който ще представиш албума на 25 октомври, е изцяло от чужди музиканти.
О, да. Идваме с барабани, бас китара, синтезатори, беквокалистки. Ще има и флейта! Което е много яко, защото в България не се случва често да чуеш точно този инструмент в соул и фънк. А флейтистът ни Хан Литц е просто страхотен – свирил е с Jazzanova и Zuco 103, едната беквокалистка е пяла с Джордж Клинтън. Сериозни хора!

Тази година имаше няколко концерта, които бяха обявени като предпремиера на новия албум. Какво различава събитието във Военния клуб на 25 октомври от тях?
О, огромна е разликата. До момента не сме свирили на живо и половината от новия материал, миналите концерти бяха по-скоро като тийзър. На 25-и обаче ще има само нови композиции, албумът ще го има на място, ще могат да се запознаят лично с другите музиканти. Rachel Row, с която миналата година записвахме в Амстердам, също ще се включи в концерта.

Записваш в Холандия, пристигаш тук с изцяло чужд бенд, албумът ти ще бъде разпространяван от американски лейбъл. Това ли е бленуваният от много български музиканти пробив на Запад и доколко такъв пробив наистина има значение?
Несъмнено този пробив е много труден, но човек трябва да пробва. И още по-важното – трябва да знае с какво се захваща. Най-малкото, защото трябва да познава какви са условията там, защото в България нещата просто не работят. От чисто бюрократична гледна точка до Мюзикаутор и Профон… и до факта, че в България няма регулатор, който да следи за процента излъчвана българска музика по телевизии и радиостанции. В Полша задължителният процент е 50, в Сърбия е 70, в Гърция – 40, в балтийските страни – 50. А тук – 0%, което несъмнено ни ограничава. Ето, аз също не съм постиганала кой знае какво на Запад – надявам пак да се срещнем за интервю след шест години и да говорим за големи неща…

Като за участието ти на Гластънбъри, примерно.
Хаха, чул те Господ! Във всеки случай, крайно време е някой български музикант да направи този пробив.

Рут Колева и нейният бенд представят албума Ruth в Централен военен клуб, 25 октомври, 20:00, 30лв от eventim.bg