Това е книга, която ви кара да пресъхнете от жажда в иранските пустини, да настръхнете от ужас в сепаратистките региони на южен Пакистан, докато ви ескортира военна полиция. Да онемеете пред извънземната красота на Каракорум, докато стопирате по най-страшния планински път на земята, да се изгубите сред тантрични будистки манастири в Хималаите и да преоткриете дълбините на мистична Индия.
Как двама пътешественици се спасяват в едни от най-опасните терористични зони на земята? Какво научава човек след осем месеца без покрив на главата, докато пътува на автостоп през Азия? Как културата на Близкия Изток и Индия могат да променят вътрешния ви свят необратимо? Какво е да живееш в храмове и сред мистици, да спиш до тигри и слонове в джунглата и да вървиш два месеца без GPS на 4000 метра надморска височина? Всички тези отговори ще получите от Вълшебния Керван, докато странствате с тях в търсене на едно по-дълбоко разбиране на религията, културата и историята на Индийския субконтинент.
Откъс от Палецът на свободата

Няколко месеца по-рано, когато обмисляхме маршрута на пътешествието и проучвахме граници и визи, се изправихме пред едно не малко предизвикателство, което очаква всеки, поел по сухоземния път от Европа към Индия. А именно как да стигнем до Индия, без да рискуваме живота си повече от допустимото и от това, което диктува здравомислието… На пътя към индийския субконтинент стоят две държави, чиято репутация изобщо не предразполага към прекосяването им. Бихме могли да преминем през Афганистан, което се счита от по-голямата част от пътешествениците и международните медии за чиста проба самоубийство, или през Пакистан, също оправдано страховит, но поне даващ шансове за оцеляване. Дълго време се ровихме из всякакви източници на информация, докато не стигнахме до решението да прекосим Пакистан, просто защото друга алтернатива за достигане по земя до Индия откъм запад няма. И все пак, когато подавахме документите си за виза в пакистанското посолство в София, увереността ни в направения избор силно се разклати.