Румен Бояджиев: Да. И няма да взимаме други хора. Пепи Славов си отиде, Бог да го прости, Ивайло Крайчовски се занимава с други неща, а ние тримата продължаваме да създаваме тази музика. При положение че няма нужда от постоянен концертен състав на ФСБ, не виждам причина да сме повече. Когато се зададе някой концерт, просто викаме музикантите, които могат да се справят със задачата. През 2007 се видя, че тази схема работи. Защо трябва да вкараме в клуба някого само заради това, че може да свири на някакъв инструмент?
Трима сте, както в началото, издавате първи албум от 23 години насам, при това едноименен… Това може ли да се тълкува като ново начало за ФСБ?
Константин Цеков: Не, просто дойде времето да кажем нещо. Е, казахме го убедително и сме доволни.
РБ: По-дълбокото обяснение е, че се събира енергия в писането на музика, а за нас това е най-важното. Ето, и в новия ни албум няма демонстрации на виртуозно свирене – основната идея е подчинена на музиката. Това е музиката на ФСБ и смятаме, че тя е нашето лице. Тази музика ни обедини навремето, когато започнахме като студийна група. Утре мен може да ме няма или Иван – важното е да я има музиката. Не знам дали е редно да го казвам, но ако новият ни албум, беше на английски език и живеехме в друга страна, щеше да е явление. Не сме правили нищо от 20 години и явно сме събирали доста идеи през това време. Другите пускат албуми през две години и постепенно разстилат вътрешната си инвенция, която се изчерпва, докато толкова силен албум като FSB., събрал в себе си такива 15 композиции, лично аз не съм слушал.
Как създавате песните на ФСБ? Кое идва първо – музиката или текстът?
РБ: Композирали сме музика и върху готови стихотворения, правили сме песни и по текстов гимик, при който хващаш само дадена дума или изречение, но ако измислиш правилната фраза, става послание, което можеш да облечеш и с музика, и с текст. Оттам нататък вече имаш връзка със слушателя. Най-добрият пример за такъв гимик е След десет години – един експеримент по неаполитанска песен, включен в първия ни албум, който съдържаше само чужда музика. Гимикът е текстов. Реално погледнато, Михаил Белчев създаде тази песен, тъй като текстът му е изключително директен и има послание. Никой не знаеше, че парчето ще има такъв успех.
Иван Лечев: Като историята с Life Is Life на Opus – оказа се, че групата прави съвсем различна музика, за която обаче никой не знае нищо, а Life Is Life е позната на всеки.
РБ: Никога не знаеш коя песен ще стане хит.
КЦ: И слава Богу, иначе изкуството нямаше да е толкова енигматично.
Песните във FSB. звучат абсолютно непогрешимо – стопроцентов добър стар ФСБ, но същевременно са и напълно адекватни за настоящия 21 век.
КЦ: Това може само да ни радва, тъй като най-важното е хем хората да ни познаят, хем музиката ни да звучи адекватно в днешно време.
ИЛ: Непрекъснато се интересуваме и слушаме най-различни неща. Сверен ни е часовникът, така да се каже.
РБ: Положението е като в Параграф 22. За нас имаше две решения с един такъв диск, създаден след 20 години затишие. Едното бе да направим абсолютно същото като Иде вятър или Дневен сън – онзи прогресив рок, какъвто вече никой не свири. Ако бяхме избрали този вариант, всички щяха да скочат с думите, че през 2010 правим това, което и през 1984. Ако пък бяхме направили нещо изключително модерно и тотално различно, всички щяха да кажат: “Е, къде е старото ФСБ? Искаме си 1986!” Получава се Параграф 22, ето защо решихме да направим това, което искаме.
А как ви хрумна да пуснете 10 от 15-те песни във FSB. за свободен даунлоуд на fsb.bg?
РБ: Цялата PR кампания за албума бе изключително спонтанна, а сега разни хора ни подмятат, че Трент Резнър от Nine Inch Nails бил направил нещо такова преди години… Дори и да бяхме чули за това, този човек е имал пред себе си света, а ние имаме България, 2/3 от която не влиза в интернет. С тази кампания не спечелихме пари, но пък няма българин, който да не е чул, че имаме нов албум. От 376 000 даунлоуда, които имаме като статистика, ако всеки си купи диска, бихме могли отдавна да сме някъде другаде… 376 000 даунлоуда! А не сме продали и 2000 диска.
Наскоро стана ясно, че ще направите три големи концерта през декември. Разкажете ни малко повече за това.
РБ: За нас би било добре да направим цял тур, но по това време на годината в България няма зали, които да могат да се използват за тази цел. Ето защо ще свирим във Варна на 8 декември – в зала Конгресна в Двореца на културата и спорта, която има чудесна акустика, на 10 декември сме в Панаирна палата 2 в Пловдив, а на 13 декември – в Зала 1 на НДК в София. Ако нещата минат добре, има отклик и цялото начинание поне се самоизплати, на по-късен етап може би бихме могли да правим турне в същия състав и със същата програма в по-малки театри за по 500-600 души, за по-отбрана публика, но това все още не е решено.
Защо концертите ще са през декември, а не сега, след издаването на албума?
КЦ: Необходимо е време, за да достигне албумът до хората, да го чуят. Затова и решихме, че този период от 5-6 месеца е логичен и смятаме, че началото на декември е най-подходящото време за едно такова малко турне.
РБ: Имаме и нужда от поне 3-4 месеца подготовка, защото не сме свирили заедно от 2007, когато направихме онова спорадично излизане на площад Батенберг. Ще имаме и допълнителни музиканти, които тепърва ще трябва да усвоят песните ни.
Какъв по-точно ще е съставът на ФСБ за декемврийските концерти?
КЦ: Ще е нещо близко до формацията, в която свирихме на площада през 2007.
РБ: Тогава бяхме 9 души – с още един китарист, двама клавиристи, двама барабанисти и перкусионист.
ИЛ: Тепърва започваме да избистряме и самата програма за концерта.
РБ: Бихме искали да изсвирим целия нов албум, доколкото това е възможно, тъй като е прекалено… звукозаписен. Не е замислен с идеята да бъде свирен на живо веднага и е необходимо да направим нови версии на песните, тъй като в момента са с по 20 гласа, ужасно много клавишни инструменти и китари. Трябва да видим как да ги възпроизведем на сцена, защото не бихме искали да пускаме плейбеци и да ставаме за смях.
Предстои преиздаването на FSB във формат DVD Audio, нали?
РБ: Да, имаме готовите миксове. Ще издадем албума на DVD Audio 5:1, 24 бита, 48 khz, а в обикновената DVD-част на диска, която ще може да свири на всички плеъри, албумът ще е с HD Stereo звук, 24 бита, 96 khz. Все още нямаме план кога точно да го пуснем, тъй като ни се насъбраха много неща. Този диск ни костваше страшно много усилия. Сега и тези концерти ще ни уморят. Не се очертава никаква почивка, така че едва след Нова година бихме могли да говорим за този проект. Замисляме и един симфоничен концерт с Пловдивската филхармония в Античния театър, който да изнесем на 1 септември догодина. Искаме да го снимаме и издадем на DVD, а от концерта ни в София на 13 декември ще направим телевизионен филм.
ФСБ са в Зала 1 на НДК в София на 13 декември, 19:30, 30/40/50/90лв
