“Задължително” – тази дума не съществува в изкуството. Но пък всеки автор запечатва някакво послание. В случая с картините – една картина или ти въздейства, или не. Въпрос на вкус. Всеки автор има свободата да осмисли своя път и подход към намирането на стила си. На мен са ми адски любопитни експериментите на фантазията. Измислянето на нереалния обект, съчетан с реалния ни живот и света днес, а може би и след време. Не търся винаги социалното в картините, ще ми стане скучно ако е така, но пък доста от тях са именно социални.
Казват, че изкуството е битка. Ти за какво ще се бориш?
Присъединявам се към това твърдение. Боря се да запазя желанието си да рисувам в България, днес!
Какво ще видим в галерия Арте и какво трябва да внимаваме да не пропуснем?
Ами, разходете се до галерията, изложбата е там до края на месеца. Ще видите част от ежедневните ми разходки и впечатления от Париж, пречупени през мен самия. Всеки един от тези 13 акварела съм правил с голямо удоволствие и ще останат чудесни спомени за мен от този голям град.
Как попадна в Париж и имаш ли вече любими некомерсиални места там?
Като член на Съюза на българските художници кандидатствах чрез конкурс за резидентски програми и спечелих двумесечна специализация в Cite Internationale Des Arts (срещу Нотр Дам на Сена). Бях там от средата на септември до средата на ноември. Повлия ми положително и ободряващо. Не е хубаво човек да се застоява на едно и също място прекалено дълго. А иначе, много трудно е да се намери некомерсиално място в центъра на Париж, така че всичко ми беше интересно, от бляскавата буржоазна архитектура до позабитите улички, издраскани с графити, висящи кукли по фасадите на сградите и тънки хрумки на улични автори, разкошни градини и т.н. Доста може да се описва този град, но това ще го оставя на туроператорите, хаха.
Как изглежда студиото ти?
Типично като на художник – голям дървен статив, много четки, боички, рамки, зарязани палитри… Имам прекрасни условия за работа в дома, в който живея. Обикновено слушам някое интернет радио, понеже не губя време в чудене кое парче да си пусна. Някои са дръменбейс, някои хип хоп, някои джаз, като цяло нямам жанр, който да слушам постоянно. Но понякога трябва и да чуеш мислите си, затова намалявам звука, хаха.
Коя е най-грандиозната и същевременно най‑абсурдната идея, която някога ти е хрумвала?
Да разбирам ли, че става въпрос за абсурдна идея в изкуството? Стремя се всяка една моя картина да носи някаква идея, те са абсурдни.
Как би описал своя стил?
По-скоро изкуствоведите биха определили точно за какво става въпрос. В този момент се вълнувам единствено от фантастичните неща. Тези, които бих искал зрителят да открие. Най-ценното е, когато човек се впечатли или поне усети някакво въздействие от картината, която съм му представил.
Отвъд рисуването – какво?
Има пиене, има купони, то къде няма? Скоро не съм ходил на планина, но бих отишъл. Това, което най-много обичам да правя, когато не рисувам, е да карам байк. Почти постоянно съм с него. Често се събирам със старите приятели от блока и караме Тур дю парк – София или на Витоша (само малко да се постопли).
Последното, което страшно те впечатли?
Протестите от последните дни. Толкова много полиция на куп не бях виждал никога.
Имаш ли фаворити сред своите картини, които са ти така свидни, че не би искал да бъдат притежание на друг?
Чувал съм от професора ми по живопис Андрей Даниел, че художникът чувства всичките си картини като свои рожби. Звучи малко егоистично, но е така. Имам и творби, към които чувствам по-голям респект от други. Художникът дори да дари или продаде картината си, тя пак си оставя негова собственост. Просто се сменя местоположението й.
Коя световна класика би купил и закачил гордо на стената у дома си?
Има да избирам… Ако наистина мога да си го позволя, ще са много! От стари майстори, през модернисти и съвременни. Но ще започна от Йеронимус Бош.
Над какво работиш в този момент? Или мъничко си почиваш до следващото вдъхновение?
Бих отдъхнал малко от рисуването, но няма да прекалявам. Винаги се въртят идеи в главата на човек. Знае ли се какво ще ми хрумне утре, ще видим!
Изложбата Деян в Париж е в галерия Арте до 28 февруари
