Паркът

С (не)навременното пристигане на летните дни, Борисовата градина се изпълва с живот, песни, детски стъпки, велосипедни гуми, шепоти, разговори на висок глас, любов, разляти бири и боклук. И точно затова е хубаво да знаете поне мъничко за славната история на най-големия (а и най-известен) софийски парк. Ние сме насреща – с кратка историческа ретроспекция и ретро фотоси от чудния сайт Изгубената България.Традицията
Европейската традиция повелява всеки голям, цивилизован град, още повече – столица, да има свой централен парк, който да го краси с буйна зеленина, алпинеуми, широки алеи, статуи и езера. Париж има своя Bois de Boulogne, Мадрид – своя Parque de Retiro, имперска Виена – StadtPark, а Лондон – своя прочут Hyde. Младата, освободена през 1878 България има не просто амбицията, а вопиюща нужда да превърне столицата в истински европейски град, а парковете са сред първите градски пространства, които държава и община се заемат да оформят. Логично, започва се от намиращата се срещу турския конак (и бъдещ дворец) Градска градина, а продължението е в посока Цариградско шосе със зеленчукова градина, преобразена в ботаническа, преобразена в зоопарк плюс княженска детска градина (днес – градинката около паметника на съветската армия). И двете обаче са твърде малки за представителната функция на централен градски парк.Началото
В самия край на града (разбирайте – пространството около Орлов мост) са били разположени най-обширните празни пространства, частично покрити с трева, храсти, блата и дръвчета. Те давали и най-големи възможности за развитие, съзрени още през 1882 от кмета на града Иван Хаджиенев, който поставя началото на софийския разсадник (пепиниера) – дело, продължено от швейцарския специалист в градинарството Даниел Неф, който значително разширява пепиниерата и добавя в нея нови растителни видове. Фердинанд също се намесва в проекта с идеи за дъбови, ясенови и борови насаждения плюс езеро, а през 1895 паркът получава настоящото си име – кръстен е на престолонаследника Борис, тоест Княз-Борисовата градина.Развитието
Следва логичното – непрестанно разрастване на парковото пространство, оформянето на езерото Ариана (бързо пригодено за разходки с лодки и оборудвано с 1-2 кръчми, в които се лее Прошеково пиво), Рибното езеро (известно по-късно и като Езерото с лилиите), Скаутското игрище, розариум… Голяма роля в този процес има наследникът на Неф – главният градинар Йосиф Фрай, който отдава четвърт век от живота си на Борисовата градина. През 30-те и 40-те паркът вече е сред най-важните места в града, езерата са разширени, поставени са мивки и малки статуи (много красивите чешмички с мечката и маймунката, както и статуя на козле), завършена е и алеята с бюстове на велики български възрожденци.Обсерваторията
Една от най-добре пазените тайни на Борисовата градина е астрономическата обсерватория, покрай която несъмнено сте минавали хиляди пъти, без да се загледате и замислите. Строителството є започва насред пасището на село Слатина още през 1892, тоест преди паркът да напредне до нейната ограда. Основно действащо лице в онези години е проф. Бъчеваров – първият преподавател по aстрономия в Софийския университет, който през 1897 успява да издейства поставянето на голям, модерен за времето си телескоп в обсерваторията. В идните десетилетия сградите са доразвити и оборудвани според изискванията на времето, но телескопът си остава същият – дори и днес може да бъде използван, особено ако любезно помолите хората от Обсерваторията да хвърлите един поглед през него.Нова власт
След узурпирането на властта в средата на 40-те, комунистите бързо решават да поставят своето клеймо над парка. Набързо от името му е премахнат буржоазния елемент Борис и в продължение на над 40 години това е Парк на свободата. Добавени са бюстове на комунистически дейци, а във високата част на парка (точно до обсерваторията е издигнат внушителен паметник на съветската армия, в подножието на който има цветна алея, водеща към езерото с лилиите. Паркът продължава да бъде поддържан стриктно и не губи своето значение за софиянци, които продължават разходките, смеха, любовта, първите детски стъпки и песните по неговите алеи.

Новото време
Уви, демокрацията носи малко позитиви за парка, който си връща името Борисова градина, но става тъмно и, особено през 90-те, доста неприятно място, в което няма осветление, бюстовете на доста видни българи биват нагло откраднати и претопени незнайно къде, а романтиката става декадентска и доста пънкарска. Днес нещата отиват към по-добро, а би било още по-чудесно, ако всички посетители и летни обитетели на парка, неговите пейки и алеи, се отнасят с нужното уважение към него. Защото той е историята на свободна България. А тя е важна, за всички нас.