Пепа Николова. Неопитомената.

Тя е момичето едва на 19, с руса къса перука и тъмна кожа в Понеделник сутрин, който тогавашната власт спира заради цензура. Тя е жената, по чиято кожа звучно плющят сценичните шамари от екранните й половинки Григор Вачков, Димитър Манчев, Ролан Биков. Тя е циганката без име в най-красивия български филм Покрив, в който Петър Слабаков, след като се влюбва до безумие в нея, удря с юмрук по тавана на стария син пикап и просто й казва "Пей!". И в Покрив, и в живота Пепа Николова е дива, пряма, безпардонна, емоционална до крайност. И в Покрив, и в живота Пепа Николова е само една – неопитомена, а ние можем просто да кажем – "Пей!".

Пепа Николова се ражда в град Харманли на 23 декември 1946. Още от малка в нея ясно личи горещата тракийска кръв, която носи. Корените на рода ѝ идват от селото на капитан Петко Войвода – Доган Хисар, а всички ѝ разказват, че много прилича на починалата си леля Калина, която е искала да стане певица. Пепа също пее. Пее високо и все македонски песни. Баща ѝ – пришълец по този край, успял да купи земя и да построи малка къща накрая на града. Точно там, до оградата на тая къща, имало електрически стълб, на който малката Пепа се качвала до самия връх и с цяло гърло изнасяла дълги концерти на бабите от квартала. По-късно тя разказва как още се връща в съня си в оная къща в Харманли и вижда прашните си колене и онзи самотен стълб, който всъщност е бил нейното детство. През 1965 кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където огъня в неподражаемата ѝ осанка пръв забелязва режисьорът Вили Цанков. Той лично я кани в Младежкия театър Николай Бинев и ѝ дава роля в постановката по пиесата на Дамян Дамянов Преди всичко любов. Роля е силно казано, защото Николова просто преминава по сцената, облечена в ефирна бяла рокля в края на спектакъла. Това единствено преминаване обаче явно е достатъчно, за да я забележат режисьорите Ирина и Христо Пискови и да я предпочетат пред много други утвърдени актриси за ролята на "момичето с леко поведение" – Тони в Понеделник сутрин. Роля, която предначертава пътя ѝ занапред.

Аз, Джалма, и моите филми

Във всички свои най-култови роли Пепа пее и танцува. Прави го както само тя умее – високо, истински и с влудяващия талант на човек, който няма какво да губи. Пее като циганката Джалма с дайрето, влюбена в бате Серго (Стефан Данаилов) в На всеки километър през 1969, пее като циганката без име в красивия до болка Покрив от 1978. Пее и в Понеделник сутрин – първата ѝ голяма роля, където тя е абсолютно неопитна и едва на 19 години. Филмът започва с чистия, звънтящ смях на Тони – нейната героиня, а после тя запява красивата италианска песен: "Аз, която плаках за тебе, молейки те да останеш с мен, сега не те искам, не те искам, затова стой далече от мене". Преди да се стигне до тази откриваща сцена обаче, на снимките на филма професионалните актьори Стефан Данаилов, Руси Чанев, Катя Паскалева и Кирил Господинов решават да се пошегуват с новачката Николова, като най-редовно и нарочно бъркат репликите си. Харманлийското чудо не им остава длъжна – още в началото на снимките тя тегли звучна майна на всички и им казва да дойдат на терен, когато си научат текста. Понеделник сутрин е забранен от тогавашната власт и тази най-истинска и първа роля на Пепа Николова не става достояние на кинозрителите чак до 1988, когато – след цели 23 години – тя получава награда за главна женска роля. При въпрос от журналисти как приема наградата, Пепа отговаря в типично неин стил – "Като посмъртна!".

 

Още малко само

Сякаш винаги само малко не достига, за да се случи животът на момичето от Харманли като по вода. Нейната история обаче е водопад и това "още малко" се препъва в острите крайречни камъни и никога не намира Пепа. На нея не ѝ е писано да ѝ е лесно. След Понеделник сутрин ѝ попада възможност да играе в новия филм на Пискови Двама в новия град, но той също е забранен. Забранена е и друга култова лента, чиято главна роля е специално писана за Николова – Лавина. След като я гледа на предварителната прожекция на Понеделник сутрин, Блага Димитрова възкликва, че Пепа е "дар божи". Така и кръщава героинята си в Лавина – Дара. По-късно Дара е изиграна от Ваня Цветкова, а на Николова съдбата чертае други пътища. Винаги я снимат като странната, необичайната – русата чужденка в Бягащата по вълните, индианката в Оцеола, женска маймуна в Трета след слънцето. Пепа играе още в Най-добрият човек, когото познавам, Няма нищо по-хубаво от лошото време, Самодивско хоро, Ева от третия етаж и Покрив. Именно в Покрив невероятната симбиоза между великия Петър Слабаков и Пепа Николова ражда една от най-красивите любовни истории в българското кино. Тя е циганката без име, с цвете в косата, която той среща на пътя. Тя е огън жена. Ербап. Пие, пуши, псува и обича – като луда. Така както трябва да се обича. Той е шофьорът, който е женен и вдига къща, но до лудост се влюбва в нея. При снимките на филма двамата едва не загиват. Обръщат се със синия пикап в 15-метрово дере, а единственото, което Пепа казва на лекарите в болницата, докато я шият, е – "Не ми режете косата, че снимам филм!". На следващия ден тя се връща на снимачната площадка, слага цветето в косата си и продължава да снима и пее така, както само жена с тракийска кръв може. Така, както може само тя.