Започнах да пея още като малко момиченце в църквата. Помня как се появих за пръв път на сцената, заедно с майка ми – пианистка в църковния хор. Цялото ми семейство участваше с тази църковна група, така че спокойно мога да кажа, че съм отраснала и отгледана в църквата, изпълнявайки госпъл. По-късно се ориентирах към джаза, а през 90-те се обърнах към блуса, провокирана от тъжно преживяване в личния ми живот. Сега се занимавам предимно с рок и госпъл, стремя се да покрия целия спектър на тази музика.
Джазът ли е стилът с главно "С" в Америка или вече отстъпва първенството си пред останалите стилове?
Не присъства така силно, както някога. Иска ми се да възпитаваме младите в традициите на джаза, но често такава възможност не ни се отдава. Аз преподавам блус на малки деца в училище, същото правят и мои колеги, които познавам. Не бива да спираме да го правим, защото спрем ли, тази музика ще отмре.
Как събра бенда?
През 2001 започнах да пътувам. Обиколих Италия, Испания, Германия… Срещнах различни музиканти и екипът ми се оказа международен. Басистът Атила Хер например е от Унгария, музикантът, който свири на клавишните, също е унгарец, Барабанистът, Кристофър, водя от Щатите. Музиката е духовно преживяване и съм убедена, че Господ е мултикултурен. Сигурно това е причината да имам международен бенд.
Като за първо представяне в България, какво мислеше докато подготвяше изпълнението си?
Аз съм човек на визията, много съм енергична и исках да привлека публиката към мен. Да не бъдат просто зрители, а да участват.
Кои изпълнители считаш за свои блус учители?
Тина Търнър, Арета Франклин… Обожавам и Били Холидей. Никога обаче не съм имала възможност да се срещна лице в лице с някоя джаз легенда или пък с някой от личните ми кумири.
Музиката ли е твоето единствено занимание?
От време на време работя с деца от рискови групи, които употребяват наркотици. Те са между 12 и 18 години и не говоря за марихуана, а за твърда дрога. Помагам им, защото и аз доскоро бях в тяхното положение. Възстанових се след употреба на наркотици и съм техен ментор.
На цяла група зависими?
При мен наркотичната зависимост бе скорошна и още съм в процес на изчистване. Самият факт, че съм вече чиста им помага и е стимул за тях. Прекарваме много време заедно, пея им, говоря им, разказвам им за живота си, за моя горчив опит и усилията да се изчистя. Причината да се обърнеш към наркотиците обикновено е свързана с бягство. Аз бягах от голяма болка. Начинът, по който можеш да се излекуваш, да се освободиш от пристрастяването, не е бягството от болката, а напротив – да се хвърлиш в нея и да се излекуваш. Това им пея. Постоянно се занимавам с тях – и в общността, и в църквата. Иска ми се да направя и жените по-силни. Бях отгледана в общество, в което жените бяха малтретирани, затова се боря за правата им. И не на последно място – горда майка съм. 23-годишният ми син Чарлс току що спечели първия кръг на американския Music Idol – American Idol.
Разбрахме че пишеш и стихотворения, каква е тематиката на последното?
Има религиозен характер, но във връзка с религията искам да кажа следното – много хора не ходят на църква, защото не обичат политиката на църквата като институция, не харесват организираните събития, не им е приятен и начинът, по който се държат хората там. Аз съм активна, имам свой личен опит в църквата и знам едно – тя е болезнена. Но музиката е лек. Тя е международен език. Помага ни да се чувстваме като семейство. Ето защо съм сега тук. Защото работя и обичам онова, което правя.
