Пет изложби отвъд въображението

Парижкият музей Galliera поставя акцент не върху вътрешния художествен свят на Фрида Кало, а върху собствения ѝ жизнен път. Приживе тя твърди, че картините и животът ѝ са напълно еквивалентни. При изследване на биографичните детайли, паралелно с творчеството ѝ, кураторите откриват толкова много пресечни точки между тях, че действително е трудно да се постави граница между реалността и въображението на художничката. Доказателството лежи и в самата изложба: Фрида Кало – отвъд външността е многопластова експозиция, която разкрива както драматичните периоди от живота на артистката, така и очертава частици от уникалния ѝ характер чрез аксесоари, дрехи и произведения, които е притежавала.

За първи път във Франция, в тясно сътрудничество с Museo Frida Kahlo в Мексико, е представена уникална селекция от над 200 предмета от Casa Azul – къщата, в която Фрида е родена и израства. Ценни нейни притежания, сред които откриваме кореспонденция, козметика, лекарства и ортопедични помощни средства, са официално отворени за публиката 50 години след смъртта на съпруга на Фрида, художника Диего Ривера. Досега вещите са съхранявани в заключени стаи в дома ѝ, а Ривера оставя в завещанието си указание да не бъдат излагани поне половин век след неговата смърт. Едва през 2004 година кураторите открехват портите към затворената житейска съкровищница и разкриват невидимите нишки, опасващи привидно крехката външност на Кало и вътрешната сила на таланта ѝ.

Изложбата е отворена за посещения до 5 март 2023, музей Galliera, Париж.

Експозицията в лондонския Музей на дизайна Обекти на желанието: сюрреализъм и дизайн от 1924 година до днес изследва влиянието на сюрреализма върху тенденциите в дизайна през годините. Кураторската рамка на изложбата е създадена съвместно с Vitra Design Museum и събира най-доброто от сюрреалистичния дизайн. Разхождаме се покрай мебели, обекти, мода, фотография и световноизвестни произведения на изкуството, във всички от които личи ярката следа на този необикновен жанр. В изложбата фигурират творби от пионери в артистичното течение като Салвадор Дали, Дора Маар, Ман Рей, Леонора Карингтън и Лий Милър. Докосваме се и до съвременни примери – приковава ни непогрешимия стил на исландската певица Бьорк и проследяваме иновациите в дизайна от модната компания Dior.

 

Планираме пътуването си до Лондон в рамките на следващите няколко месеца, за да хванем експозицията, която продължава до 19 февруари.

След като по това време миналата година българският артист Мартиан Табаков (син на прочутия диригент Емил Табаков и брат на сценографа Юлиян Табаков) очерта архитектурата на звука в галерия +359, сега продължава да ни изненадва с иновативни произведения на изкуството. Експериментатор във всяка форма – от материала, с който работи, до съживяването на идеята в думи, Мартиан прецизно избира всеки детайл в работата си.

Заглавието на новата му изложба в столичната галерия Васка Емануилова се разгръща в пространството също като творчеството му: Обстоятелствата, които създаваме, са тези, които ни променят.  Проектът е свързан с идеята за архитектурата на човешкия свят и на човешкото, както и нейните възможни трансформации и превъплъщения. В качеството си на философ, артист и музикант Мартиан познава тези трансформации и критично припомня, че „в стремежа си да създадем все по-удобни и по-удобни условия за нашето битие, се отказваме от естествените си способности да се справяме с живота“.

Антропоморфните керамични фигури, поставени в различна среда (традиционни китеници, структури от метални кубове, гипсови колони и т.н.) препращат към неолита и ни напомнят за установяването на човека като централна фигура на собствения си свят. Комбинациите от материали и текстури създават визуален контраст, но и неочаквана хармония между отделните елементи, като резултатът е фрагментирана реалност, едновременно чужда и твърде подобна на действителността.

Изложбата провокира сетивността ни до 4 декември в галерия Васка Емануилова, София.

Напоследък Метавселената започна да придобива все по-осезаеми очертания. Подобно на научнофантастичен филм, днес във виртуалната реалност можем да разгледаме цели книжарници, експозиции, скулптурни композиции и артистични пространства. Тази тенденция среща доста критики от страна на върлите традиционалисти, но е редно да изтъкнем, че мета-изложбите имат страхотни предимства – позволяват на зрители от целия свят да се докоснат до произведения на изкуството, до които иначе не биха имали достъп. Ползите са и от страна на галериите и музеите – 3D експозициите позволяват да бъдат показани чувствителни към атмосферните условия творби и улесняват достъпа без да се отделят вредни емисии при пътуването на туристите до културната дестинация.

Подобна изложба вече се случва и на родна земя, благодарение на IQOS. Брандът ангажира потребителите си – пълнолетните пушачи – предизвиквайки ги да събудят артиста в себе си. Инициативата подкани участниците да изразят своята автентичност, вдъхновени от дизайна на познатото устройство за нагряване на истински тютюн, IQOS ORIGINALS DUO и неговите четири основни цвята: тюркоазено, яркочервено, графитено и сребърно. Използвайки тези нюанси, потребителите създават собствено произведение на официалната страница на бранда, а 50 от творбите се състезават за участие в първата IQOS изложба в Метавселената. Изложбата е поредният креативен проект, иницииран от марката, който си съдейства с български артисти, за да подчертае важността на многообразието в заобикалящия ни свят.

Изложбата ще е достъпна до броени дни на уебсайта на IQOS.

Какво е общото между Мерлин Монро, Труман Капоти, Михаил Баришников и Настася Кински? Всички те са позирали пред зоркия обектив на легендарния американски фотограф Ричард Аведн. Тази година можем да видим някои от най-личните му кадри в Palazzo Reale в Милано в рамките на експозицията от 106 фотографии Ричард Аведън – връзки.

Фотосите проследяват кариерата на Аведън, продължила повече от 60 години и подчертават иновативните аспекти на изкуството му. Оригиналният му стил го доказва като един от най-влиятелните фотографи на XX век, най-вече заради революционния му способ на фотографиране на моделите. Вместо статични субекти, те са показани като пълнокръвни човешки същества, главни герои не само на фотосесията, а и на своя живот.

Това доказват и думите на Ричард Аведън: „Съвсем съзнателно избрах да работя основно в студио. Това изолира хората от тяхната среда. Те стават в известен смисъл… символични дори на самите себе си. Често имам чувството, че хората идват при мен, за да ги снимам, както биха отишли на лекар или на врачка – за да разберат какви са. Така че те са зависими от мен. Трябва да ги ангажирам. Иначе няма какво да снимам.”